Един от най-екстравагантните британски офицери по време на Втората световна война е бил Джак Чърчил.
Той командвал операция на командоси и ги повел в атаката, въоръжени с лък и шотландски меч. Нападението било съпроводено със свирене на гайда.
Още през май 1940, намиращ се със своите подразделения във Франция, той даде сигнал за атака и победил германците, като ги обстрелял  с лък.
Това е единственият известен случай на успешно прилагане на подобни оръжия през Втората световна война от англичани, а вероятно и сред всички народи.

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

В дебрите на Африка пред вожда на племето минавало шествие на робите. Внезапно той се спрял на един от тях, който по някаква причина не му се харесал и заповядал на слугите си да сложат стрели към тетивата на лъковете си и да „измият оскърблението с кръвта на роба“.
Англичанин, станал свидетел на това, отишъл при вожда и го помолил да пощади живота на роба, предлагайки му много пари и ценни подаръци, но той му казал:
– Аз не искам слонова кост, роби или злато. Мога да нападна съседно племе и да ограбя богатствата му. Не искам облагодетелстване от бял човек. Аз искам кръв.
Вождът наредил на един от слугите да сложи стрела в лъка си и да стреля в сърцето на роба. Младият англичанин се втурнал да го защитава и тогава стрелата пронизала ръката му. Изкарал от ръката си стрелата и показвайки течащата кръв от раната, младият мъж казал на изумения на вожд:
–  Давам моята кръв за кръвта на този роб и моля да се пощади живота му.
Такова зрелище африканецът никога не бил виждал. Ето какво обяснение дал вожда на роба:
– Белият човек те купи с кръвта си и ти си длъжен да му принадлежиш.
Тогава робът паднал в нозете на избавителя си, сълзи тачели по лицето му и той казал:
– Бели човече, ти ме купи със своята кръв и аз ще ти бъда роб завинаги.
Белият човек не могъл да накара негъра да се махне от него и да бъде свободен. Той стоял при него и всякаква работа изпълнявал с голяма радост. Привързал се към спасителя си и му станал предан слуга.
Ако сърцето на този беден роб е било пленено от кръвта на ръката на чужденеца, то какво можем да си помислим за дълбоките и болезнени рани на ръцете и краката, а също и пронизването с копие на Исус Христос в ребрата?
Господ Исус Христос е нашият Изкупител и Спасител от греха, смъртта и ада, как може да не Му се посветим в служение?

С много хора, които са преживели кома стават странни неща.
Безработния англичанин Том Макхю винаги е бил пръв във  уличните сбивания. Злоупотребявал е с алкохол. Проигравал е всичките си пари на хазарт.
През 2001 г. всичко се изменило. При едни сбиване Том получил много силен удар, едва не умрял.
След това последвал инсулт и една седмица в болницата бил в кома. Но след това се случило нещо невероятно.
След изписването, той започнал да вижда света по съвсем друг начин. Всички предмети, които го обграждали светели с различни цветове, а това било великолепно за него.
Том взел четка и започнал да рисува направо на стените на своя дом. Никой не го е учил на живопис.. След няколко седмици всички стени на дома му се превърнали в картини. Във всели ъгъл имало скулпторна композиция направена от Том. Той започнал да пише стихове и проза. В дома му се появили домашни любимци.
Специалистите смятат, че под влияние на инсулт и кома, в мозъка му са се активирали центрове, които отговарят за развитие на творческите умения. Интересно, защо такъв дар не се дава на всеки преживяли кома?
Учените не могат да отговорят на този въпрос, защото те не познават процесите, протичащи в мозъка, когато човек е в кома или преживява трудна операция под влияние на анестезия.