Де Терци е смятан от повечето специалисти за бащата на аеронавтиката. Бил е йезуит и преподавател по физика и математика в Бреша. През 1670 г. публикувал книга със заглавието „Продомо“. За времето си книгата била направо революционна. Това бил първият сериозен математически анализ на летенето.
Тази книга поставила основата на всички следващи опити за полети, включително и този на братята Монголфие, които през 1783 г. правят първите си успешни опити с балон.
Де Терци е бил гениален. Дал е тласък за изобретения като шевната машина, устройство за четене за слепи, нещо като примитивна форма на Брайлово писмо….
Една от идеите му е била за нещо, наречено „вакуумен кораб“. На практика е същото като дирижабъла, само че вместо копринени, балоните трябвало да са от мед, изпразнени от въздух.
В средата на седемнайсети век изобретателят Робърт Бойл създал „пневматична машина“, която била в състояние да изсмуче въздуха от даден съд. С нейна помощ той доказал, че въздухът има маса. Де Терци развил теорията, че след вакуумирането корабът ще е по-лек от въздуха и ще се издигне.
В края на деветнайсети век мъж на име Артур дьо Босет опитал да събере пари за нещо, което наричал „въздушен кораб с вакуумни тръби“, но не успял. Колкото до Де Терци, според историческите източници продължил да работи върху теорията си до смъртта си през 1686 г.
Според някои източници Де Терци е прекарал живота си в Италия. Там е умрял и там е бил погребан. Прекарал е последните си години в работа по вакуумния кораб.

Нарисуваната през 1642 г. картина на Рембрандт „Настъпването на стрелковата рота на капитан Франс Бенинг Кок и лейтенант Вилем ван Рьойтенбюрг“, в крайна сметка станала известна като „Нощна стража“.
При реставрацията на платното през 1947 г. станало ясно, че думата „нощ“ тук е съвсем неуместна.
Рембранд е покрил картината си с няколко слоя тъмен лак. Дълги години тя се намирала в кметството на Амстердам и станала жерта на саждите от камината.
Почистването на картината заедно с анализа на сенките на персонажите показали, че действието се развива между обяд и два часа следобед.

Искате ли вашият глас да звучи от синтезатора на речта на Стивън Хокинг? Скоро това ще бъде възможно. Вие ще бъдете в състояние да помогне на Хокинг и други като него, да намерят хубав глас, жертвайки уникалния си глас и произношение чрез мобилно приложение VolaliD, което в момента е в бета тестване.
След инсталирането на софтуера, ще трябва да се говори по микрофона няколко хиляди фрази, повтаряйки ги след робота. Фразите включват всички възможни комбинации от звуци на английски и всичките думи необходими в ежедневието. Анализ на фонограмните проби се произвеждат от програмата ModelTalker. Това е много труден процесор. За създаването на минимален речник трябват най-малко 800 фрази, а за да стане още по-добър речника са необходими 3000, за да звучи гласа естествено. Записването на пробите продължава няколко часа.
Синтезатори за реч се използват от милиони хора по света, страдащи от болестта на Паркинсон, церебрална парализа или след инсулт. Сред тях е и Стивън Хокинг. За сега той използва неодушевен механичен глас на древния синтезатор DECtalk и не иска да го обновява, защото е свикнал с него.
Скоро немите ще могат да избират глас, който им допада. Всички ние говорим с гласа, който имаме, а немите могат да изберат нещо по-добро. Ще им завиждате ли за това?
Записаните образци на вашия глас могат да бъдат като застраховка в случай, че ви се случи нещастие. Тогава синтезаторът ще говори с вашия собствен глас. Първите пациенти, които биха могли да заменят стария синтезатор със такъв, на който е записан собствения им глас, не биха могли да скрият сълзите си.

Даниел Тамет е учен, които страда от аутизъм, но той може да изпълнява зашеметяващи математически операции и да изучава чужд език само за няколко дни. Говори на десетки различни езици, включително румънски, келтски, уелски и исландски, и дори е създал собствен език.
Даниел е роден на 31 януари 1979 г. в Източен Лондон. Като дете той си ударил главата в стената и постоянно плачел. Никой не знаел какво се е случило с него, а лекарите не могли да разберат какво го притеснява.
Един ден, докато си играел с брат си получил епилептичен припадък. Бил прегледан от лекари, които му предписали лекарства. Всеки месец трябвало да ходи в болницата и да дава кръв за анализ.
Родителите му били разтревожени, защото имали дядо, който страдал от епилепсия и от това умрял. Те се страхували, че синът им може да го постигне същата участ. За щастие, лекарствата помогнали и момчето се справило с болестта.
По това време родителите на Даниел открили, че мозъка му не действа, както при другите хора. Един ден брат му решил да се пошегува с него и го накарал да умножи дълга редица от цифри. Момчето закрило очи и след пет секунди казало верният отговор. Братът експериментирал с още няколко редици от цифри, Даниел давал винаги правилния отговор. Родителите му били свидетели на това, но никога не го принуждавали да демонстрира собствените си способности в присъствието на други хора. Те знаели, че той е различен, но искали да има нормален живот.
Мозъкът на Даниел не работи в обичаен режим. Докато другите момчета на неговата възраст тичали да играят, той обичал да седи и да изчислявал броя на листата на някое дърво. В света на числата Даниел винаги се чувствал уютно.
Когато пораснал, открили, че мозъкът му може да прави сложни изчисления, с каквито се справял компютър. Той можел да изчислява кубични корени по-бързо от калкулатор.
През 2004 г. достигнал европейски рекорд за дефиниране на най-отдалеченото число, след десетината запетая на числото Пи.
Учените смятат, че това, което става в главата на Даниел, може да бъде ключ към разгадаването на аутизма.

Имало едно време един отбор от гребци. Те се съревновавали с друг отбор от друга страна. Във всеки отбор имало по 8 състезатели.
Двата отбора тренирали усърдно и по време на съревнованието били еднакво подготвени. Но конкурентите победили с почти един километър дължина.
Спортното ръководство се замислило над това, как отбора да победи през следващата година. Извикали група аналитици, за да проанализират ситуацията и да намерят спасителното решение.
Оказало се, че конкурентите имат 7 гребци и един капитан, а изследваният отбор имал 7 капитана и един гребец.
Мениджмънтът на отбора бил осенен от гениална идея. Предложил да се реконструира отбора.
След няколко месец на консултирания се достигнало до заключението, че отборът има твърде много капитани и само един гребец. Въз основа на тези изводи те приели следните изменения:
От този ден нататък отборът ще има 4 капитана, два мениджъра и един гребец. До такова решение са достигнали, за да се повиши мотивацията и стремеж за победа в отбора.
На следващата година конкурентите победили с разлика от два километра.
Гребецът изключили от отбора, защото не е показал добри резултати при работата си, а мениджърите били наградени за високи мотивационни показатели през отчетния период.

Бил направен анализ. Той показал, че стратегията е била добра, мотивацията ОК, но средствата за реализация са лоши. Сега за отбора се проектира нова лодка.