В залата звучеше „Хава нагила“ – една от известните еврейски песни.

Къде ли не я пускаха?! Тя звучи по сватби, бар-мицва и често се използваше и в киното.

Момчета и момичета бяха се събрали на групички и разговаряха.

– Знаете ли, че Хари Белафонте я изпълнява при всяка своя изява? – каза Андрей веднага щом пуснаха песента.

– Можеш да я чуеш при всеки мач на холандския футболен клуб Аякс от Амстердам, – добави Мариела.

– Корените на тази песен са ми неизвестни, – започна философски да да разсъждава Владо. – Много бих искал да науча нещо за произхода ѝ.

Яков приближи групичката и като се усмихна започна да разказва:

– Тази песен е написана през 1915 г. от Авраам Цви Иделсън, професор по музика в Еврейския университет в Йерусалим.

– Веднага ли е станала толкова популярна? – попита Людмила.

– Не, – отговори Яков, – това е станало две години по-късно, когато са я запели по случай освобождението на Палестина от турците и е подписана декларацията на Балфур.

– Тези събития не сложиха ли основата за създаване на държавата Израел? – попита Андрей.

– Да, – кимна с глава Яков. – Това стана тридесет години по-късно.

– А какво се пее в песента? – попита Людмила.

– Текстът на песента е много прост, – каза Яков. – „Хава нагила ве-нисмаха, хава неранена, уру ахим бе-лев самеах“ означава „Нека се веселим и се веселим, нека запеем, събудете се братя с радостни сърца“.

– Много интересно, – възкликна Мариела.

– Тези думи са били написани, – продължи да обяснява Яков, – когато се е зараждал съвременния иврит. Еврейските професори като Иделсън са взели древните думи от юдейската Библия и им придали нови смислов отенък.

– Тази песен идеално отразява духа на ционизма, – подчерта Андрей.

– Нейните думи са основани на Псалом 118, – допълни Яков, – а нейният дух отразява възраждането на Израел.

След това някои от децата се втурнаха да се хванат на така нареченото израелско хора, а други, които не го бяха научили само слушаха популярната песен и тихо ѝ пригласяха.

Съставят се черни списъци, разработват се санкции срещу тези юрисдикции, за които се твърди, че предоставят всички условия за укриване на данъци или значително намаляване на данъчните плащания.

Въпреки това, процесът на признание на тази или онази юрисдикция на офшорките често се политизира, а параметрите, по които се определят офшорките са непонятни и размити.

В същото време редица юрисдикции играят еднакво важна роля при пренасочването на финансови потоци към юрисдикциите с ниски данъци.

Това са страните, чрез които средствата се насочват към финансовите центрове. Както показва проучването на учените от университета в Амстердам, основните „пресечни точки“ са Обединеното кралство и Нидерландия.

Офшорните финансови центрове традиционно се смятат за „коренът на злото“. Обикновено международните корпорации ги използват, за да намалят законно данъчните си плащания. За тази цел капиталът се изпраща на „пътешествие“ от една юрисдикция до друга, под формата на дивиденти, роялти и плащания на лихви. В резултат на това данъчната ставка се намалява с около 10% -20%, а понякога и повече.

Най-ярък и нашумял пример в последните години е корпорация Apple. С помощта на компетентен и сложни схеми на дъщерни компании в Ирландия, Холандия и Бермуда, Apple през 2014 г., е успяла да намали данъчните си плащания в Европа до невероятно нисък процент на 0.005%.

Всяка година в Амстердам, около 20 души умират в самота.

Техните погребения организира общината.

За целта се наема поет, който съчинява стихове в чест на починалия

Този поет чете тези стихове по време на церемонията, когато погребват мъртвия.

Бихте ли желали да се пързаляте по каналите на Амстердам на кънки?

Такива зимни развлечения са си измислили жителите на града, когато забелязали, че замръзналите канали на столицата на Холандия се покриват с такъв дебел лед, който се превръщат в чудесни ледени пързалки.

Тези зимни забавления намират подкрепа от туристите, които са готови с удоволствие да се пързалят на кънки покрай забележителностите на града.

Някои историци смятат, че названието на реката и полуостров Камчатка е получено от името на Иван Камчатка. Той е получил своя прякор от руското наименование на тъканта „дамаст“ или „камка“.

Първоначално името „Камчатка“ се е появило на географската карта на Североизточна Азия през 1687 г.

Тази карта е направена от Николас Витсен в Амстердам според различни материали от Русия.

На нея реката е изобразена два пъти: с името Камчатка – Kamtzetna Fl и с името Дамаста – Damaste Fl.