Болната гаснеше много бързо. Сякаш бе задържала развитието на рака, докато не дойде Донка. Хареса я веднага. Разбра, че синът ѝ ще попадне в добри ръце и се призна за победена.

Сбогуваше се без излишен шум. Малко преди смъртта си започна леко да се отдръпва от сина си, за да може Дани да свикне с Донка.

Молеше понякога Донка да остане с момчето през ноща под предлог, че не се чувства много добре. А когато момчето тръгваше с Донка, болната се обръщаше към стената, за да скрие сълзите си. Прибереше ли се синът ѝ, очите ѝ светваха.

Едва можеше да ходи, болеше я много, но не се оплакваше. Отказа лекарствата от болницата, защото я изтощаваха и ѝ се гадеше. Те и без това не ѝ помагаха много, дори не намаляваха болките ѝ.

Болната не можеше да става и Дани изцяло се премести при новата си майка. Жената се интересуваше единствено от това, дали са оправени документите на Дани за осиновяването. Всяко отлагане ѝ причиняваше ново терзание.

Една неделя заведоха Дани да се сбогува с майка си. Най-сетне беше регистриран като син на Донка.

Оставиха детето за няколко минути с болната. Това беше много важен момент и за двамата.

По-късно, когато Дани беше признат за математически гений, сподели с Донка, че е запазил детски спомен, в който някаква бледа жена с пламтящи очи го целува по челото и бузите, и му дава някакъв жълт плик…… Това беше стар албум със снимки, увит в копринен шал.

Донка изчака, докато болната я извика. намери я облегната на възглавницата смирена и усмихната. Целуна сина си за последен път и даде знак на шофьора да го отведе.

Донка застана до жената, взе ръката ѝ, по бузите ѝ се стичаха сълзи:

– Благодаря ти, Марта. Даваш ми това, което най-много съм искала в живота си. Не се тревожи, ще бъда добра майка на Дани, точно като теб, кълна се.

– Направих, каквото можах, – каза тя меко.

Малко след като Дани и Донка заминаха, Марта почина.

Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.

Първият албум на група Electric Light Orchestra  излязъл в САЩ през 1972 г. под заглавие «No answer» – „Няма отговор“.
Това заглавие се е появило поради недоразумение. Човекът отговарящ за оформлението на плочата, позвънил на мениджъра на групата, за да разбере как да бъде озаглавена плочата, но не го намерил.  За това оставил бележка «no answer».
Хората участващи в изготвянето на плочата решили, че това е отговора на въпроса, който е получен от мениджъра. За това й сложили такова заглавие.
По подобни причини деветият албум на рок групата The Byrds излиза под името „Untitled» – „Неозаглавен“.

Песента на английската група Napalm Death „You Suffer’ продължава 1, 316 секунди и се смата за най-кратката в света.
В нея се пее само една фраза:
„You suffer — but why?“ – „Вие страдаре – но защо?“
Когато я слуша човек трудно би я разбрал.
От начало песента е била издадена в албума Scumм, а през 1989 г. е била сингъл на диск.