Славена беше дребничка и рижа, с много лунички по лицето. Живите ѝ сини очи засияха, когато Павел обеща да я закара до града. Той бе шофьор на голям камион и прекарваше стоки от едно място на друго. По този начин изхранваше семейството си.

Славена се покачи на високата седалка в кабината до шофьора и тръгнаха. Тя не обичаше да мълчи и започна да разказва за себе си:

– Била съм осиновена, когато съм била бебе.

– Е, случва се, – уклончиво каза Павел..

– Родната ми майка е била на 14 години, когато съм се родила, – продължи Славена. – Не могла да ме задържи, по-точно не е искала, – в гласа ѝ се усети горчивина. – Тогава са ме взели мама и татко. Те са много мили хора, – очите ѝ заблестяха. – Осигуриха ми прекрасно детство. Чувствах се сигурна и обичана. Бях заобиколена от хубави неща. Записаха ме в добро училище. С избора си на професия май ги разочаровах. Брат ми стана адвокат, а една актриса не може да се мери с юрист.

– Има много начини, чрез които можеш да накараш, хората да се гордеят с теб, – каза Павел. – Може би ако получиш тази работа ще се зарадват за теб.

– Да, но те не са искали това за мен. Мама мечтаеше да стана учителка, но аз нямам достатъчно търпение, особено към децата.

– Човек трябва да има голямо търпение, за да се занимава с тях, – съгласи се Павел. – Аз имам три момчета, които нямат още осем години и съм забравил какво е спокойствие.

– Навярно съпругата ти много се изморява? – съчуствено каза Славена. – Тя ходи ли на работа?

– Как ще ходи с три деца?! – възкликна Павел. –  Много се дразни, когато хората ѝ задават същия въпрос. „Вие какво си мислите, че правя по цял ден, – често ги кастри тя. – Да не мислите, че си правя маникюра, стоя с часове във фризьорския салон или по цял ден си пия кафето с приятелки?“

– Извинявай, това беше глупав въпрос. И на мен ми се случва да търпя подобни забележки.

– Какви забележки могат да ти правят на теб?

– „Колко е хубаво, че живееш при такива хора“ или „Какъв късмет извади, че те осиновиха Доротея и Стефан“. Разбирам ги. Те смятат, че е много добре, като съм попаднала в добро семейство, вместо да бъда в дома, без изгледи за сносно бъдеще. Донякъде са прави, но ми е трудно.

– Собствената ти майка се е отказала от теб, – каза Павел и я погледна в очите, – а други хора със съвест, са те осиновили. Би трябвало да си им благодарна.

Тя наистина им беше благодарна и ги обичаше много, за това много я болеше, когато ги огорчаваше.

„Дали наистина, ще се зарадват, – помисли си Славена, – ако получа тази работа?“

И със скрита надежда в сърцето се усмихна на себе си.

Веднъж една италианска актриса летяла на самолет. Седящата до нея дама и направила комплимент:
– Толкова сте красива. Бихте могла да станете кинозвезда.
– Но аз съм Джина Лолобриджида, – отговорила актрисата раздразнена.
– Това не бива да ви смущава, – успокоила я жената, – фамилията лесно може да се смени.

През 1698 г. Петър Велики в продължение на четири месеца учил в Англия корабостроене. Там той стоял настрана от удоволствията и развлеченията, въпреки, че много придворни дами искали да се харесат на великия монарх, желаели да му подарят любовта си. Това се отдало само на Летиция Крос, с която имал кратковременна връзка.

Преди да напусне Англия Петър Първи чрез Меншиков подарил на възлюбената си 500 гвинеи – 4000 рубли. Актрисата била недоволна от изпратените пари и се оплакала на Меншиков от алчността на царя.

По-късно Меншиков и Петър разговаряли:

– Да не си мислиш, че аз съм такава стипца, като теб? – попитал царя. – За 50 гвинеи много хора служат при мен с усърдие и ум, а тя зле ме обслужи.

– Каквато работата, такова и заплащането, – казал Меншиков.

Само два месеца след встъпването на Роналд Рейгън като президент на САЩ, върху него било извършено покушение.

Президентът излизал от хотел Хилтън“ във Вашингтон, когато в него стрелял Джо Хинкли, който до тогава преследвал Джими Картър.

Повод за покушението е послужило страстното увлечение на Джо по актрисата Джоди Фостър. Мъжът искал да застане на мястото на главния герой от един филм с Фостър, който се опитвал да убие президента, а също и да стане достатъчно известен, за да може Джоди да узнае за него.

Последствията от покушението били сериозни.

Роналд Рейгън отменил всички политически планове на страната за следващия месец. Изменил тактиката на поведение спрямо Съветския съюз и Франция.

Рейгън веднага написал писмо на Брежнев за това, че иска да се подобрят взаимоотношенията между двете страни и подчертал, че двете страни имат нещо общо. Освен това Рейгън „се сприятелил“ с френското правителство, което след известно време помогнало да се поставят в Западна Европа американски ракети със среден обсег.

Роналд Рейгън също отказал да присъства на старта на първата космическа совалка „Колумбия“, което показало незаинтересованост на властите на САЩ към собствените им разработки и тяхната ниска значимост.

Британски изследователи представили виртуално говореща глава на млада жена, която изразява емоции.

Известен е гласовият помощник Siri, но той е доста безличен. За това изследователите от Кеймбриджкия университет съвместно с Toshiba са създали Zoe, виртуален симулатор на човешка глава, която не само може да говори, но и да изразява човешки емоции.

В повечето случаи хората използват невербални методи за комуникация, но съвсем друга е работата, когато става въпрос за“ връзката „между хора и машини.

За разнообразието и реалистичността на емоционалните съставки на проекта е съдействала британската актриса Зоуи Листър.

Тя е записала повече от 7000 изречения, фрази, произнесени с различни интонации и емоционално оцветяване. Специално разработен софтуер позволява всяка фраза да се съчетае с емоция, необходима за случая. Чрез Zoe се прочита дадено съобщение, което се обогатява от емоционален компонент. Това може да бъде злост, мъка, щастие, нежност, страх, а може да бъде и съвършено неутрален тон.

Било е проведено тестване с участие на доброволци. Оказало, че 77% от участниците успели да определят настроението на главата, докато при общуване с реалната Зоуи Листър процентът на познатите емоции е бил 72 %.

Изследователите планират, главата за в бъдеще да реагира на снимка или реч на човек.