В Индия живееше Масуд, продавач на фъстъци. Всеки ден вървеше по брега край плажовете и викаше:
– Фъстъци! Хубави, пресни фъстъци!
Той бе беден и едва изкарваше, за да нахрани семейството си. Но вечер като се прибереше у дома си, се хвалеше пред съпругата и децата си:
– Аз съм президент и вицепрезидент, секретар и касиер на компанията си!
Веднъж успя да продаде всички фъстъци за деня и си каза самодоволно:
– Един ден ще си поживея като богаташ!
И реши малко да се поотпусне. Отиде в фризьорския салон, където не само го обръснаха, но и го подстригаха по новата мода. След това отиде в магазина и си купи скъп костюм, бяла риза и вратовръзка. Към всичко това прибави и някои допълнителни аксесоари, които го правеха да изглежда богат.
Вечерта отседна в луксозен хотел и му останаха толкова пари, че като се събуди да си поръча изискана закуска.
През нощта се наслаждаваше на луксозния апартамент, който бе наел. Сутринта отиде близо до брега в заведение за бърза закуска. Беше претъпкано с туристи, но той успя да си намери свободна маса.
Пълната чиния бе пред него, когато при него дойде един мъж и попита:
– Мога ли да седна при вас?
– Да, моля заповядайте, – учтиво се отзова продавачът на фъстъци.
Мъжът изглеждаше като бизнесмен от голяма класа.
Масуд си помисли: „Това е моя най-щастлив ден! Аз живее в този ден не само като богат човек, но и ще се храня с такъв“.
Двамата разговаряха, докато се хранеха.
– С какво се занимавате? – попита непознатият.
– Аз съм президент и вицепрезидент, секретар и касиер на собствената си компания, – гордо отговори Масуд. – А вие с какво се занимавате?
Богатият човек се смути:
– Съжалявам, че трябва да ви се представя. Мислех, че от вестниците, които навярно сте преглеждали, сте ме разпознали. Аз съм Джон Д. Рокфелер.
Въпреки, че Масуд не разпозна лицето му, той бе слушал много за този човек.
„Това е чудесно, – помисли си самодоволно продавачът на фъстъци, – аз закусвам с един от най-богатите хора в света“.
След като се поопознаха малко, Рокфелер предложи на Масуд:
– Харесва ми вашия стил на работа. Тук започвам нова компания. Защо не дойдете да работите при мен? Ще ви направя вицепрезидент по продажбите в моята фирма.
Масут малко се забави, преди да отговори:
– Благодаря за щедрата оферта, но бих искал да си помисля малко.
– Разбира се, – съгласи се веднага Рокфелер. – Все пак искам да знам какво мислите по предложението ми, преди да се разделим.
Двамата се наслаждаваха на храната и питиетата без да бързат. Когато свършиха, Масуд се изправи. Той направи една крачка от стола си, обърна се и каза доста високо:
– Благодаря ви, господин Рокфелер, че ми предложихте да стана вицепрезидент във вашата фирма, но трябва да ви откажа. Предпочитам да бъда президент и вицепрезидент, секретар и касиер на собствената си компания.
След което се обърна към вратата и излезе навън.
Години по-късно старият продавач на фъстъци обикаляше плажовете и с немощен глас викаше:
– Фъстъци! Хубави фъстъци!
А вечер, когато се прибереше разказваше на внуците си, как преди години един от най-богатите хора в света му предложил да стане вицепрезидент на фирмата му и как той се отказал, за да остане президент и вицепрезидент, секретар и касиер на собствената си компания.
Продавачът на фъстъци имаше шанс за финансова сигурност, но беше твърде горд и самодостатъчен, за да го приеме.
Ние, християните, не правим ли същата грешка?
Нашият „богат” приятел – Небесният Отец – притежава собствеността и ресурсите на света. Той ни предлага любов, смисъл, цел и в крайна сметка вечен живот.
Всичко, което трябва да направим е да покаем от греховете си и да Го приемем в живота си. Но много мъже и жени са твърде горди и независими, за да предадат всичко, което имат плюс живота си на Бога.
И резултата е налице, те още тънат в бедност, мрак и безнадежност.
