През 1930 г. в Съветския съюз е имало проект за създаване на летяща подводница, която не е завършена.

Американците през 1960 г. са отишли ​​по-далеч. Бил разработен реално работещ самолет, който първоначално е могъл да лежи на водата, а след това да се гмурне в нея.

Скоростта му във въздуха била 130 км/ч, а под водата 8 възела.

Конструкцията не могла да излети след като била потопена под водата.

Според военните, такива апарати могат да бъдат полезни при евентуална война срещу Съветския съюз, изведнъж атакуващ корабите в акваторията на Черно, Азовско и Каспийско море.

В нея ще се проведат множество научни изследователски проекти в областта на океанологията, биологията, физиката, медицината и химията.
Обсерваторията е разположена в западната част на Тихия океан в акваторията на канадската провинция Британска Колумбия. За основа на базата са използвани мощностите на Военноморските сили на Канада.
Проекта е струвал 100 милиона долара, но учените твърдят, че научно практическите ползи, които ще се получат при експлоатацията на базата, ще покрият разходите. В близко време в обсерваторията ще бъде прекарана Интернет връзка, по която учените в реално време не само ще могат да обменят данни от проведените опити, но също така ще могат да ги излъчват чрез видео в Интернет.
Структурно, обсерваторията представлява пет 13-тонни модули, свързани един с друг. Всички те са свързани с дебели оптични кабели, за бързо прехвърляне на голям брой данни. Обсерваторията се намира на дълбочина 2,6 км.
В петте модула има всичко необходимо за оцеляването на живеещите там, включително автоматично захранване и системи за евакуация.