„САЩ трябва да запази своята уникална роля на незаменим нация в света“. До каква степен Вашингтон възнамерява да се намесва във вътрешните работи на други държави? За това президентът Барак Обама е говорил по време на обръщението си към възпитаниците на престижната военна академия в Уест Пойнт.
„По не малко показатели Америка е силна  по отношение на останалата част от света. Когато тайфун се устреми към Филипините, в Нигерия отвличаха момичета, а в Украйна хора с маски завладяваха здания
светът гледаше към Америка и чакаше нейната помощ. Мисля, че Америка трябва да поведе всички след себе си. Ако не поемем тази роля, то ще я вземе някой друг.
Обама е казал, че САЩ ще използва военна сила, когато това включва някакъв интерес. Дали тогава САЩ признава правото на другите страни?
На този въпрос Обама е казал, че след Втората световна война Америка е бил достатъчно мъдра, за да създаде организации за запазване на мира в света, такива като ООН. След това той споменал страни, които се намесват в международното право и международните институции, според него това били Русия, Иран и Китай.
Въпреки, че президента  е говорил за военна намеса, той е изразил мнение, че някои проблеми могат да се решат и по мирен начин.
„Нашата намеса да осигурим мира в другите страни, не означава, че това може да се  реализира по военен път. След Втората световна война станаха грешки и това не беше поради нашата сдържаност да се намесим с военна сила в дадената авантюра, тогава не обмисляхме добре последствията и не осигурихме международна поддръжка и легитимността на нашите действия, не говорихме открито на нашите граждани за необходимостта от жертва“.
Срещу обвинението, че САЩ не достатъчно се намесва чрез военни действия от думите на Обама е станало ясно, че бъдещата политика на САЩ ще бъде както никога до сега свързана с операции на интервенция.

Предварителният план на руското командване за войната срещу Турция е разработен от генерал Николай Обручев. Възпитаник на Николевската военна академия, Н. Обручев е типичен представител на по-младото поколение висши офицери, които подкрепят реформите на император Александър ІІ и активно съдействат за модернизирането на руската армия.
Като ръководител на катедрата по статистика към Военната академия той има възможност да се запознае подробно с военното дело в Австро-Унгария, Германия и Турция. Участва в групата, разработила подробна карта на Европейска Турция,  отпечатана през 1876 г., в която са отчетени всички подробни данни на руското разузнаване за състоянието на големите турски крепости на Балканите. През лятото на 1876 г., по поръчение на военния министър, генерал Обручев изготвя 4 записки до императора, в които обосновава основните идеи за една бъдеща война с Турция. Планът отчитал опита от предходните руско-турски войни, реалното съотношение на силите между двете империи и опасността в хода на войната Турция да получи подкрепа от Англия или от Австро-Унгария.
Генерал Обручев предложил войната да се води на два фронта: Кавказки и Дунавски, като основните сили трябвало да се съсредоточат на Балканите. За да се избегнат продължителни и кръвопролитни сражения в района на Североизточна България, където се намирали четирите мощни укрепителни съоръжения на турската отбрана – Силистра, Русе, Шумен и Варна, се предвиждало в началото на бойните действия да се предприеме демонстративно настъпление през Добруджа, което трябвало да заблуди турското командване, че руската армия ще насочи ударите си към Източна България.
През това време основните руски сили трябвало да се придвижат незабелязано на запад от Русе и неочаквано да форсират р. Дунав. След преминаване на българския бряг руската армия можела да настъпи мощно на юг, да завземе Одрин и да заплаши Цариград. Цялата кампания, разчитаща на изненадата и бързото настъпление, можела да завърши за около 3 до 4 месеца.
За съжаление, княз Горчаков, който се колебаел и се опитвал да ограничи военните ангажименти на Русия, коригирал плана на генерал Обручев, ограничавайки зоната на бойните действия само до Стара планина, надявайки се, че след първите си неуспехи. Портата бързо ще склони да преговаря.
В резултат на интриги пък самият генерал Обручев не получил назначение като началник-щаб на Дунавската армия и до края на войната бил само неофициален военен съветник на императора.
Едва през 1881 г. той получил нужното признание и в продължение на цели 16 г. изпълнявал задълженията на началник на генералния щаб на руската армия.

Предстояло приемането на Бетховен за член на Академията на изкуствата в Париж. Заседанието по този случай започнало. Председателят обявил:
– Днес сме се събрали, за да приемем Бетховен за член на нашата академия, но за съжаление нямаме свободни места.
В залата се възцарила тишина. Тогава председателят продължил:
– Но…
Взел гарафата с вода от масата и напълнил една чаша, така че дори и една капка не можело да се добави към нея. След това откъснал един цвят роза от стоящия букет до него и внимателно го пуснал в пълната догоре чаша с вода. Цветът не препълнил чашата и водата не се разляла.  Без да каже дума председателят погледнал към събранието. В отговор на това последвали ръкопляскания.
Така и завършило заседанието. Бетховен единогласно бил избран за член на Академията на изкуствата.