До това време, когато американците започнали да използват космическите кораби много пъти, капсулите с астронавтите се спускали с парашут директно в океана, а след това ги търсели с помощта на кораби и хеликоптери.

Нужно било да се намери в огромния океан малката капсула с астронавтите, да се издигне в хеликоптера и да се достави на кораб цяла и невредима.

Колко много тази операция прилича на нашето спасение. Бог кръжи над огромния свят, опитвайки се да извади от бездната греховните безсмъртни души, докато те не изпаднат в ада.

Той хвърля спасителното въже за всеки, който е в опасност. Някои хваща въжето на Божията милост и искрено приемат дара на Неговия Син Исус Христос. Бог внимателно ги дърпа и ги доставя на небето непокътнати.

Но някои не искат да се държат за въжето, отхвърлят го настрани, мислейки че не са в опасност, че могат да се справят напълно сами.

И те загиват, не защото Бог ги отхвърля, а защото те сами отхвърлят Бога.

Мнозина забелязали, че съществуват странни съвпадения. Щом се появи на сцената нова опера на Майербер във Франция започва  епидемия от холера.

След „Роберт дявола“ се появила холера през 1832 г., след „Пророка“ – през 1849 г. и накрая след „Звезда на Севера“ – през 1854 г.

Журналистите писали, че това няма нищо необикновено: „Щом започна да звучи музиката на Майербер, това винаги предвещава народно бедствие.

Майербер не е музикант, а дявол, преоблечен като музикант, хвърлен във Франция от ада“.

Хора, които винаги си спомнят за Небесното Царство, даже и в най-мрачните дни остават ведри и радостни.

Ако възприемаме Небесната слава като реалност, ако малко внимание отделяме на материалните вещи, а повече на духовните и вечните, нас трудно ще ни разтревожат.

Това не е бягство от реалността, както смятат някои. Напротив, твърдата вяра в бъдещото, ни прави по-отговорни в живота.

Около нас има хора, които даже и на ум не им е идвало да помислят за рая или ада. Как ще научат за своето бъдещето, ако не им кажем какво ги очаква?

Истинското бягство от действителността се заключава в нежелание да се погледне в бъдещето и да се приеме това, което Бог е приготвил за нас.

В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, всеки християнин, който уверено гледа към бъдещето, запазва спокойствието и радостта си, знаейки че един прекрасен ден ще се възцари Христос, а ние „ако устоим, то ще и да царуваме с Него“.

Един проповедник проповядвал за ада, правейки особен акцент на думите „скърцане със зъби“.

Една жена не издържала и се обадила от мястото си:

– Но аз нямам зъби!

– Няма значение, – казал проповедника, – там ще ви дадат …

В рая имало проверка на всички църкви и християнски организации.

– Католици?

– Тук!

– Православни?

– Тук!

– Лютерани?

– Тук!
Почти всички били изброени …

– „Армията на спасението“?

Тишина…

– Къде е „Армията на спасението“?

Някой от тълпата се обадил:

– Те отидоха в ада с продоволствена програма, хлебчета да раздават….