Смърт (19:20): Аз ще дойда утре в 10:00. Приготви се, нещастнико!
Тъй като съобщението било предадено от приемните покои на Небесната канцелария, отговорът получил апостол Петър:
Добри: (19.21): Какви хора сте, с вас човек може… Оля, моля те промени ника си.
Апостолът изтръпнал и написал на клавиатурата:
Петър: (19.23): Опомни се момче! Утре ще те удари кола! Моли се за спасението си!
Отговора бил мигновенен:
Добри: (19.24): Точно сега ли? Разкарай се!
Петър: (19.25): Успокой се! Аз съм ти приготвил интересно място. Прости се с любимата си Оля…
Добри: (19.26): Пешо ти си мекотело. Заради Оля ли? Взимай я, щом така ти се иска….
Апостол Петър ядосан изпраща още два SMS от рода на: „Може ли да се отнасяш така към жените..“ и „Как смееш да ми предлагаш невинно момиче….“.
В резултат се изписват SMS-си, съдържанието на които с печатен текст не може да се възпроизведе…
– Господи Боже! – извика отчаяно апостол Петър, – Каква напаст само…
Бог спокойно попита:
– Какво гърмиш като ерихонска тръба? Колко пъти съм ти казвал да не вдигаш толкова шум в небесата! Това не ти е Народното събрание!
– Как да не викам, – отговори угрижен Петър. – Сега те не искат и да умират. Портите на ада ще ръждясат.
– Няма да ръждясат, – каза Бог и взе разпечатката.
Внимателно изучавайки преписката, Бог реши лично да се свърже със собственика на злополучния мобилен телефон.
Бог (19.45): Сине мой! Обичам те с моята божествена любов! Какво можеш да направиш? Съдбата е решила да ни срещне. Не се съпротивлявай, аз лично ти обещавам място в рая. Ще ти хареса, вярвам в това.
Небесното войнство се лепна за монитора и зачака, но отговор няма.
След няколко часа, когато напрежението достига критичната си точка и небето е готово да се разкъса от гръм и мълния… се появи следното съобщение:
Добри: (22.45): Оля! По дяволите! Обичам те! Но пръстена ще си го купиш сама! Ще се видим утре в ритуалната зала за подписване…И моля те, смени си ника!
Късно през нощта Бог извади книгата на съдбата. Отвори я на „Добри“. Дълго три и писа, пъшка и въздиша, а накрая зачерта всичко и написа с големи букви: „Нека да живее Добри, – помисли малко и добави, – но само съчетан с Оля!“
И сърцето му се изпълни с чувство на изпълнен дълг…