При влаченето на тежки чанти или други неща, женското тяло е под напрежение. Центърът на тежестта в този случай се премества върху гръбначния стълб. Ако това се случва не регулярно, за здрав човек няма особена опасност, но когато такова натоварване става ежедневно, има неблагоприятен ефект върху гръбначните дискове и те се деформират.
Това може да доведе до хронично заболяване като изместване на гръбначен прешлен, междупрешленнена херния, изчерпване смазката на ставите, болка, гадене и виене на свят. Освен това, не е изключена промяна в кръвното налягане, които биха могли да доведе до инсулт.
За една жена е опасно и изключително нежелателно носенето на тежко. Фактът е, че женското тяло не е предназначено за тази цел. При пренасяне на тежки предмети, жена ще получи натиск върху корема, което може да доведе до херния и усложнения в репродуктивните органи.
Момичета и жени от всички възрасти носещи тежки товари могат да получат опасни наранявания, така че този „процес“ лекарите определят като рисков.
По-специално, необходимо е да се помисли за тези жени, които все още не са родили. Тежките товари могат да доведат до изместване на вътрешните органи в женското тяло и да се предизвика изпадане на матката, вследствие на което се получават болки в долната част на корема, нарушения в менструалния цикъл, болка при уриниране. Често това завършва трагично – жената е лишена от щастието да бъдеш майка, тя може да остане безплодна.
Затова лекарите обръщат внимание на бременните жени да не носят тежко. Това може да предизвика контракции на матката, да причини спонтанен аборт или преждевременно раждане. В по-късните етапи на бременността вдигането на тежко става смъртоносно опасно за бъдещето на майката и детето.

Животът е свещен. „Някои животи са по-важни от други“ , такива мисли са довели до Холокоста. Това беше манталитета и на Хитлер: „Някои хора са по-важни от други. Така че ние просто ще унищожи слабите, болните, възрастните хора, или хората, които не са съгласни с нас“.
Това го виждаме днес при някои млади двойки, които като чуят: „Вашето бебе може да има вроден дефект“, започват да мисли за аборт.
Ако всеки, който имаше дефект подлежеше на унищожение, можеше и твоя живот да бъде прекратен. Навярно сте установили, че имате дефекти. „Инвалид“ сте, но просто не си го признавате. Може да има някои емоционални затруднения, някои страхове, но не желаете да говорят за това дори с жена си. Това ви плаши до смърт.
Можете да си мислите, че не сте толкова умен, колкото всички останали или имате някои физически увреждания. Ние всички имаме дефекти. Всички имаме проблеми.
Който взема решение, че щом си дефектен трябва да се отърве от теб, не разбира, че не е достатъчно голям, за да го направи. Смятате ли, че едно семейство, което има дете със специални нужди, като аутизъм, умствено изостава или са налице физически увреждания, обича по-малко детето си? Не. Те обичат това дете много повече!
Библията казва, че Бог обича слабите, болните и тези, които имат специални нужди. Ние се нуждаем от тях в живота си, за да се научим на безкористност.
Винаги трябва да се защитаваме светостта на живота. Защо? Защото всеки живот разкрива Божията цел и показва Божията слава.
Вие сте ценен, без значение кой или какъв сте. Бог гледа по сърце, а не на лице.
Бог се грижи за всеки от нас. Той може да види това, което ние не можем да видим. Бог обича всеки човек и му е дал потенциал да правим велики неща, всичко е планирал за нас.
Бог няма да ви се сравни с никой друг. Той ни е дал дарби, които да използваме, за да Го прославим.

Дръпна стола и седна близо до нея. Хвана ръката ѝ и нежно каза:

– Нямаш представа колко много те обичам.

– Наистина ли? – малко несигурно му отвърна Камелия.

Станислав изглежда се обиди, но се опита да скрие огорчението си.

– Разбира се, че те обичам. Не ми ли вярваш?

– А, вярвам ти, – равнодушно каза Камелия.

– Нещо случило ли се е? – попита загрижено Станислав. – Струваш ми се различна. От известно време не си моето засмяно момиче. Ако нещо съм сбъркал кажи ми, ще се поправя, Не искам да те гледам такава тъжна.

Нямаше как да оправи нещата, а и тя не можеше да му каже. Всичко беше толкова сложно и трудно за казване. А и много опасно, не знаеше как той щеше да реагира.

Не можеше да му каже: „Бях бременна с детето ти. Махнах го. Просто го изхвърлих“.

Това беше толкова ужасно. След всичко случило се, тя не спираше да се пита, какво са направили с бебето ѝ, мъничко, наполовин оформено човече.

Като че нарочно, тези дни попадна на една статия в стар брой, в която имаше много точни снимки на развитието на ембриона. Опита се да не ги гледа, но не можеше да откъсне поглед от тях. В осмата седмица, колкото беше нейното бебе, когато направи аборт, то си имаше личице, оформени крайници, дори мънички пръсчета. Сърцето, черния дроб, белите дробове, , половите органи бяха оформени. То си беше истинско живо същество. А какво бе направила тя? Беше го убила. Беше го изтръгнала от себе си

– Няма нищо, – каза Камелия, – просто съм малко уморена.

Насили се да се усмихне. Опита се да си представи, какво би казал той, ако беше научил. Сигурно щеше да ѝ каже, че подобно решение тя нама право да взема сама, без да се посъветва с него, защото бебето не беше само нейно, двамата го бяха създали. Но можеше да изпадне и в ярост, а тя трябваше да изтърпи гнева му или щеше да се обиди, а с това тя нямаше да се справи.

– Кажи ми, – настояваше Станислав, – ще се справим, каквото и да е. Имам идея., –  изведнъж светна лицето му.

– Наистина ли? – малко неестествено Камелия демонстрира заинтересованост

– Да направим една кратка ваканция. Само ние двамата. За няколко дни, може и за седмица. Ще отскочим до някакво романтично място.

– Ами аз ……страхотно. Само че…

– Какво?

Как да му обясни? Как да му признае, че всеки ден след като се събуди, се чувстваше смазана, че вечерно време заспиваше с плач. Живееше ден за ден. Тя трябваше да се стегне, да приеме онова, което беше извършила..

– Просто програмата ми е много натоварена през следващия месец, – опита се, да се измъкне Камелия. – Може би по- късно.

– Добре, – примирено каза Станислав, – просто ми хрумна. Може и по-нататък.

Стори ѝ се обиден. Тя толкова много го обичаше и не искаше да го нарани

– Извинявай, – каза тя и го прегърна.

Целуна го, стана от масата и си тръгна. Какво можеше да направи тя? Той имаше жена и две деца, другото щеше да му дойде в повече. Да, но тя дали щеше да се справи с болката?..

Всеки път, когато чуя за извършен аборт косата ми настръхва. Плакала съм не един път за това, че ежедневно се извършва масови убийства на деца.
И това го правим ние, които се наричаме разумни същества. Тъжно е. И с колко много мъка е изпълнено всичко това?!
Говорих наскоро с едно момиче, което е направило 12 аборта. То с искрено удивление ме попита:
– Какво да правя като през цялото време все залитам?
Това са реални хора, а толкова безотговорни.
Никого не осъждам и самата аз не съм ангел, но ме боли, срамувам се за всички нас, които допускаме това да става…. Страшно и грозно… и ние го приемаме като нещо естествено.
Никой не иска да погледне на снимката абортираните деца. Неприятна гледка е….
Да в нашия свят все още има толкова много красиви и прекрасни неща, но те не струват нищо, ако скрием главата си в пясъка и не желаем да погледнем истината. В този свят има толкова много мръсотия, не говоря за боклука, който изхвърлямо в кошовете, а за душите ни….
Истината може да запази множество животи. И всеки спасен живот ще донесе частица светлина в този свят.
Погледнете и вижте, какво прави нашата безотговорност!

Християнка от Швеция не може да намери работа като акушерка, защото в тази болница, където тя е работила, била уволнена заради отказа да съдейства при аборти.
Елионор Гримарк от град Екше, южна Швеция,  разказала, че ръководителите на местната болница са обещали да удължат договор ѝ, но когато тя отказала миналото лято да участват в аборт, ѝ била отказана работата. В друга болница, било договорено да поеме работата, но заради убежденията си и разногласие, отново я уволнили. Сега във всяка болница, не я приемат, макар че акушерки в Швеция недостигат.
– Всички ми казват, че ако не помагам при правенето на аборт, не мога да работя като акушерка, – казва Гримарк, позовавайки се на бившия си шеф и няколко потенциални работодатели.
Елионор е 37 -годишната съпруга и майка. Сега се налага да работи като обикновена медицинска сестра. Тя е подала жалба за помощ на шведския омбудсман за дискриминация спрямо нея.
Гримарк е разказала, че когато е усвоявала професията на акушерката, първата ѝ работа била да помага на новите майки. Те е осъзнала, че в Швеция така, както се практикува акушерството е в противоречие с религиозните ѝ убеждения.
– Знаех, че може да имам проблеми, – казва Елионор, – но се надявах, че ще намеря разбиране у работодателите, които ще ми помогнат и няма да тръгнат срещу съвестта ми. Но, за съжаление , аз бях изправен пред много негативно отношение и откровено нежелание да се реши проблема ми. Всички ми казваха: „В нашата клиника, няма място за хора с такива убеждения като вашите“.
Европейската конвенция за правата на човека предлага защита, която в Швеция е официално приета. Съгласно член 9 от Устава на Европейската конвенция за правата на човека се  забранява всяка пряка или непряка дискриминация, дават се равни права и възможности в областта на труда, независимо от религиата и вярата – особено по такъв чувствителен въпрос като този.
Резолюция от 2010 много силно влияяе  на начина, по който европейските съдилища по правата на човека могат да интерпретират Хартата на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейска съдебна практика защитава религиозното проявление и подкрепя свободата на съвестта, което е потвърдено с решение на Европейския съвет относно свободата на съвестта на лекарите в ЕС.
Това е предизвикало сериозен дебат в Швеция, където жените имат право да направят безплатни аборти до 18 седмици, а в някои случаи и до 22. Някои смятат, че защитата на свободата на съвестта на акушерките би нарушило правата на жените за аборт, тъй като много жени, които желаят да направят аборт са изправени пред остър недостиг от медицински персонал.
Следва да се отбележи, че Швеция и Финландия са единствените две страни, членки на Европейския съюз, в които нямат ясна законова дефиниция на свободата на съвестта.
Резолюция 1763, приета от Европейския парламент на Европейския съюз на 7-ми октомври 2010 г., защитава свободата на съвестта на здравните работници. Тя съдържа следното изискване : „Нито един индивид, нито болница или друго лечебно заведение не могат да бъде подложени на натиск и дискриминация под всякаква форма за отказ да  се подпомага или асистира при аборти, да се стимулира спонтанен аборт, да се извърши евтаназия или изпълняват всякакви действия, които по някаква причина, водят до смъртта на човешки ембрион или плод“.
Швеция е обвинен в нарушаване на свободата на съвестта по няколко точки от Хартата на социалните права на ЕС. През март 2013 г. Европейската федерация на католическите семейни асоциации подала жалба до Европейския съюз и адвокатите на Гримарк се надяват, че това ще доведе Швеция в съответствие със стандартите на ЕС.
Гримарк се чувства отхвърлена от всички болници в Швеция за своите християнски убеждения.
– Вярвам, че животът започва при зачеването, – каза тя. – Аз не вярвам, че някой хора могат да решават да живее или да не живее  друго човешко същество. Вярвам, че всеки човешки живот е Божия план – план замислен преди да се роди.