Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.

Един християнин се прибирал една вечер у дома си. Спрял го един минувач и го помолил да стане свидетел на умиращ, за оформяне на завещание от нотариус. Християнина се съгласил.
След приключване на всички формалности, той решил да се възползва от възможността да приготви умиращия за предстоящата му среща с Господа.
– Скъпи приятелю, – обърнал се той към тежко болния, – вие направихте всичко за наследниците си на земята, но уверен ли сте, че сте готов да се представите пред Бога?
Умиращият бил изненадан. Той не бил готов за прехода към вечността.
Тогава християнина кратко и точно му изложил необходимостта и как да се спаси чрез Христос. Болният разбрал, че е грешник, покаял се за миналия си живот, приел Исус Христос за свой Спасител и възложил на Него своята надежда.
– Сърцето ми е изпълнено с радост, аз съм спасен и благодаря на Бога, че изпрати своя ангел съветник, за да ми помогне за това, – казал умиращия на християнина, когато се прощавал с него.
Не спасеният човек върви по лъжлив път, път който води към смърт. Хората зависят от Бога и не могат да избягат от Него. Признаването на Исус Христос за Господ ги спасява от зависимостта на греха. Без спасението, което се дава чрез Исус Христос, човек е осъден вечно.

Един деветдесет годишен мъж бил попитан дали обича Господ Исус Христос. Той отговорил:
– Да, аз обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.
Човекът, който задал въпроса се изненадал:
–  Може ли да има нещо по-хубаво от любовта към Исус Христос?
– Да, – каза старецът, – Господ Исус ме обича!
Любовта на Исус Христос е постоянна и непоклатима, тя не познава приливите и отливите на човешката любов.  Тази любов и Неговата милост правят ежедневието ни целенасочено, смислено и красиво. Той ни дава възможност да погледнем света от друга гледна точка.
Не се съмнявайте в Божията любов. Няма значение колко черни са били вашите грехове, Исус Христос ви обича.
Ако не беше тази любов никой от нас нямаше да има надежда за бъдещия. Тя не може да се опише с нищо, не можеш да си я представиш дори. Можеш да я усетиш само със собствените си сетива. А това става само ако се примириш с Него.
Голгота свидетелства за две неща, за степента на човешката греховност и безграничната любов на Бога, която не пощади и Сина Си, заради нашето спасение.
Любовта на човека е „по заслуги“, а Божията любов е“по благодат“, даром. Белезите от раните по ръцете и краката на Христос я гарантират.

Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.

Един стар моряк решил да не вземе под внимание предупреждението на капитана: „Никой да не се къпе в морето“. Района бил пълен с акули, но той се надявал, че ще му се размине.
Скочил във водата и започнал да плува. Изведнъж видял как една огромна акула с отворена паст идвала към него. След отчаяния му вик, пуснали лодка и той по чудо се спасил.
Едва успял да се облече и все още треперейки от случилото се, бил извикан при капитана. Морякът очаквал строго мъмрене, но вместо това капитанът му казал:
– Беше толкова близо до смъртта, готов ли си да се представиш пред Бога? По-добре се покай и приеми Исус Христос за свой Господ!
Това направило силно впечатление на моряка. След няколко дена на вътрешна борба той предал живота си на Господа и получил своето истинско спасение.
Вечното спасение е нужно толкова много на всеки, че без него всичко останало е нищо. То дава на човека безопасност независимо от външните обстоятелства, предпазва го от разлагащия се свят, освобождава го от зависимостта на порока и греха.
Без спасението чрез Христос, човек е осъден завинаги. Вие приели ли сте това спасение?