Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.

Един стар моряк решил да не вземе под внимание предупреждението на капитана: „Никой да не се къпе в морето“. Района бил пълен с акули, но той се надявал, че ще му се размине.
Скочил във водата и започнал да плува. Изведнъж видял как една огромна акула с отворена паст идвала към него. След отчаяния му вик, пуснали лодка и той по чудо се спасил.
Едва успял да се облече и все още треперейки от случилото се, бил извикан при капитана. Морякът очаквал строго мъмрене, но вместо това капитанът му казал:
– Беше толкова близо до смъртта, готов ли си да се представиш пред Бога? По-добре се покай и приеми Исус Христос за свой Господ!
Това направило силно впечатление на моряка. След няколко дена на вътрешна борба той предал живота си на Господа и получил своето истинско спасение.
Вечното спасение е нужно толкова много на всеки, че без него всичко останало е нищо. То дава на човека безопасност независимо от външните обстоятелства, предпазва го от разлагащия се свят, освобождава го от зависимостта на порока и греха.
Без спасението чрез Христос, човек е осъден завинаги. Вие приели ли сте това спасение?

В Константинопол живеел човек, който обичал бедните. По улицата след него винаги вървел бедняци, а той не отказвал на никого.
Веднъж го попитали:
– Защо сте толкова милостив?
И той им разказал следното:
– Бях на 10 години. В църквата чух свещеника да казва, че даващите на бедните, дават в ръцете на Исус. Тогава не повярвах, но вървях и размишлявах. Изведнъж на пътя видях просяк в дрипи, а над него образа на Христос. Един човек подаде хляб на просещия. В този момент, Спасителят протегна ръка, прие хляба и благослови милостивия човек. И до сега виждам лицето на Христос над главата на просещия и с любов бързам да дам според възможностите си.

Късно една вечер при Мюлер, основател на домове за сираци в Бристол, дошъл един човек. При влизането си в стаята той казал:

– Съжалявам, малко късничко идвам, но моето идване не е напразно. Донесох средства за сираците.

И дал на Мюлер няколко златни монети. Когато Мюлер го попитал за името му, той казал:

– Ако това е важно за вас използвайте собствената си фамилия, но ако записвате, пишете „изпратения“ от Господа, защото наистина Бог ме изпрати.

Всички вярвали в приюта, че този човек е изпратен от Господа, тъй като тази помощ била дошла съвсем на време. Децата имали за вечеря, но закуска не можели да си позволят.

Всеки християнин Бог изпраща, за да служи на другите. Служението, което изисква Бог не се ограничава с ритуали, то се прилага цял живот и се подчинява на думите: „Послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността от тлъстината на овни“.

Животът следващ Христос и живот служещ на Бога са неразделни. Да посветиш живота си на Христос, означава да Му дадеш всичко от себе си. Никой не получава награда без да изпълни предначертаното за него. Трудът ражда славата, а за подвига се принасят венци.

Срещайки се с човек, не си мисли с какво може да ти бъде полезен, а как да му послужиш. Любовта не служи на себе си, а на околните. Именно тя е същността на християнския живот.

– Мамо, разкажи ми как Бог е простил на всички.

– Видял Господ, че на хората им е тежко и ги пожалил. Изпратил им Спасител. Той ги научил как да живеят, за да им бъде добре.

– И аз ще се науча!

– И няма да правиш лоши неща? Няма да чупиш играчките на брат си, защото нямаш такива, а ще му даваш своите? Ето и хората преди две хиляди години отхвърлили програмата за спасение и започнали да затъват. Спасяват ги, а те се съпротивляват и искат и Спасителя си да унищожат.

– Бог пак ли им се е разгневил?

– Не, Той си знаел, че така ще стане. Кръвта на Христос се проляла на Голгота, но Той възкръснал и се възнесъл при Отца. Така тази история завършва добре.

– А защо толкова много хора страдат, има войни и глад?

– Потомците на Адам така привикнали да бъдат виновни, че не забелязали как Бог им е простил. Те продължават да живеят по старата програма, за това и се мъчат.

Мисля, че човек правилно трябва да си отговори на въпроса, не „Защо?“, не „За какво?“, не и „Кой е виновен?“, а защо всичко се прави така и за кого.