Пред църквата голяма опашка водеше към маса отрупана с върбови клонки. Хората безмълвно подават пари, вземат клончето и тръгват „обнадеждени“ към домовете си.

Да надникнем в църквата по това време. Свещеникът отслужва литургия, но за съжаление, там хората се броят на пръсти….

Хора не разбирате ли, че здравето и благополучието не идва от върбовите клонки, а от Този, Който е източник на здравето – Господ Исус Христос?

Колко жалко, творението – върбовите клонки се почитат много повече от самия Творец. Разстоянието между такова невежество и духовната разруха на човека е много късо.

Мнозина смятат, че светът ще стане по-добър ако се християнизира, но светът е навлязъл прекалено много в църквата.  Така, че християнството, което се е отделило от своята основа  – Христос, не е способно да мисионерства и да влияе на света.

Днес християните са заменили Христос с традиции, ритуали, либерализъм, невежество и езически суеверия, за това те не могат да изпълнят волятя, която им е определил Бог.

Кога ще се оправи светът? Когато хората започнат да четат Библията.

Кога ще намалеят пациентите в болниците? Когато нарастне броя на хората, които се молят и застъпват за другите.

Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.

Бившият гей активист Майкъл Глатц, основател и главен редактор на „Young Gay America“, приел Христос през 2007 г. и се оженил за момиче. Сватбата му е предизвикала възмущение сред гейовете.
След като Глатц приел Христос, той решил да напусне списанието и на монитора оставил бележка: „Хомосексуалността е смърт, аз избирам живота“. По-късно е написал една статия за това как Бог го е променил.
След тази трансформация, активисти по защита правата на гейовете, по-скоро Увейн Бесен, основател и главен изпълнителен директор на “ Truth победи Out“,  започнал да следи отблизо живота му. След женитбата на Глатц Бесен на своя сайт поместил оскърбителна и осмиваща статия за него и жена му.
В отговор на това, Глатц публикувал в  World Net Daily апел към всички гейове, гарантирайки им, че след брака, животът му се е променил към по-добро и той е щастлив.
„Написах обръщението си не, за да им натрия носа и да се похваля, че мога да се оженя. За други това може да е основен мотив, но аз не живее, за да доказвам на някой нещо“ – пише Глатц.
„Искам да разберете – независимо от това , че можете да се опитате да ме унищожите. Разберете, че имам законно право на живот и имам правото да избере един духовен живот … Аз съм уверен, че хомосексуалността вреди, това е отклонение, порок, но в същото време, от него можеш да се освободиш напълно и да се излекуваш“, – добавил той.
“ Разбирам, че моето мнение се различава от мнението на мнозина известни политици. Предполагам, че ще ме нарекат „фанатик „, от които всеки ще иска да се отърве …  Но аз обичам Бог, своя живот и му благодаря за всяка глътка въздух, за хората, и съпругата ми Ревека „- обобщил Глатц.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.