Първият патент за използване на енергията на вълната датира от 1799 г. Зарегистриран е от Джирар и сина му. По- късно броя на патентите расте бързо и само във Великобритания през интервала 1855 – 1973 г. те  достига до 340.
Въпреки това прилагането на практика на подобно устройство е станало чак през 1910 г. То е доставяло електроенергия за частните къщи във Руайн Франция. За целта са се използвали колебанията използвани във водната кула днес.
С по-сериозни изследвания в тази област се е заел през 1940 г. Йошо Масуда. Той е използвал различни идеи за вълноенергетични прибори, в това число и за осветление на кораб. Имал е предложение за получаване на енергия от въртеливото движение на възлите при шарнирните фериботи.
Петролната криза през 1973 г. предизвикала учените да проявят по-голям интерес към енергията на морските вълни. Тогава започнала да се разглежда идеята за генериране на електричество от океанските вълни.
През 1981 г. цените на петрола спаднали и финансирането на горните проекти било спряно, но въпреки това били тествани няколко прототипа в моретата.
През последните години се изграждат проекти на така нареченото „вълново стопанство“, чийто капацитет се изчислява в мегавати. Ярък пример за това е разработка във Англия, при която се съединяват множество вълноелектрически инсталации в една верига с мощност от 20  до 40 мегавата.

Белгиецът Бен Хайне е разностранно развит човек. Сред многото му таланти могат да се споменат рисуване, живопис, журналистика, анимация и фотография.
Веднъж в главата му дошла оригинална идея, да комбинира две свои умения в едно. Така се появила идеята за „Молив с камера“. Замисълът бил в едно изображение да се комбинират фотография и скица с молив.
Технологията за създаване на изображението е много проста. Авторът прави снимка, а след това върху лист хартия възпроизвежда част от снимката или дорисува, като прибавя нещо от себе си. След това остава само да съчетае двете изображения и да ги снима отново.
За сега „Молив с камера“ се състои само от девет работи. Първото си изображение авторът е съпроводил с коментар, че това просто е експеримент.
Сред работите на Хайне има градски и извънградски пейзажи и изображения на животни. Понякога авторът създава реалистична картина, но друг път внася фантастични елементи, като в картината на четириоката котка или динозавъра.
Бен Хайне е не само талантлив илюстратор, но и добър полиглот. Свободно владее английски, френски и холандски език, и не много говори на полски, испански и руски. Негови изложби са били в Белгия, Великобритания, Румъния, Франция, Канада, САЩ, Германия, Бразилия, Испания и Палестина.

Стевията е вечнозелен храст. Листата му са били използвани от векове като естествен и безопасен подсладител от жителите на Парагвай и Бразилия.
Растението съдържа вещество над 200 пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизма на захарта и за разлика от нутрасуита е полезна за болните от диабет.
Тъй като не може да се патентова, фармацевтичните компании не желаят нейната конкуренция. Ето и резултатите от това. През 1992 г. FDA – Агенция за контрол на храните и лекарствата, забранява стевията да се използва като подправка в много страни. През 1995 г. е разрешено тази билка да се използва като хранителна добавка, но не и като подсладител.
Не е ли странно, че продукта Трувия собственост на Кока – кола и ПюрВиа собственост на Пепси съдържат около 95% ребаудиозид А, който се извлича от стевия.
Тази билка е забранена за използване като подсладител и в ЕС с изключение на Франция. Нейния достъп е свободен в страни като Китай, Корея, Тайланд, Бразилия, Колумбия, а от октомври 2008 г. е разрешена в Австралия и Нова Зеландия.
В Япония стевия се употребява близо 40 години и в момента държи около 40% от пазара за подсладители. Забележете, за толкова години употреба, няма никакви оплаквания.