Спомням колко удивена бях, когато открих, че нечия тайнствена ръка бе съблякла дърветата и храстите и само тук-там бе оставила по някое самотно сбръчкано листенце. Птиците също ги нямаше и техните пусти гнезда сред голите клони бяха пълни със сняг. Зимата царуваше по планини и равнини. Земята бе изтръпнала от леденото й докосване, Дори душата на дърветата се бе оттеглила нейде дълбоко в корените и свита на кълбо дълбоко спеше. Животът сякаш едва мъждукаше. Дори когато слънцето грееше, денят беше мрачен и студен.
Изсъхналите храсти и треви се бяха превърнали в гора от ледени висулки.
А един ден мразовитият въздух ни донесе снежна виелица. Втурнахме се навън да докоснем първите падащи снежинки. Часовете се нижеха, а те падаха безшумно и меко и постепенно изравняваха релефа на земята. Нощта ни захлупи със снежен покрив и на сутринта почти не различавахме околния пейзаж. Снегът беше изличил всичко. От пътищата нямаше и следа  Само една безкрайна бяла пустош и тук-там стърчащи голи дървета.
Вечерта от североизток излезе силен вятър и вихрено завъртя снежинките. През нощта бурята така се разбесня, че гредите скърцаха и стенеха, а ожесточилият се вятър блъскаше в прозорците клоните на дървета.
Чак на третия ден бурята се укроти и снегът спря. Слънцето проби през обл20аците и освети хълмистата равнина. Във всички посоки се виждаха високи могили, а непроходимите преспи бяха блокирали цялата равнина.
Хората прокопаха тесни пъртини през преспите. Дърветата стояха бели и неподвижни като мраморни статуи. Не се усещаше никакъв аромат наоколо. Слънчевите лъчи докосваха клоните и те искряха като диаманти и при най-лекия допир се изсипваха като порой отгоре. Светлината бе ослепителна.
Преспите постепенно се стопиха, но привечер бурята се разрази отново. Зимата се оказа доста снежна. Понякога дърветата стапяха ледения си обков, а клоните и храстите се оголваха, но езерото оставаше замръзнало и твърдо дори и под слънчевите лъчи.
На места езерният бряг рязко се издига над водното ниво. Точно тези стръмнини превръщахме в чудни пързалки. Гмуркахме се в преспите, прескачахме образувалите се вдлъбнатини и сред облаци от снежен прах достигахме езерото, където се носехме по гладката му повърхност и спирахме чак в отсрещния край.
Един безкраен миг, които ни приковава с нежност към земята. Така уловили вятъра за ръце, се чувствахме божествени.

Слънцето весело надничаше зад огнените си лъчи. Всичко изгаряше наоколо.
Една гарга зърна съд с вода, но гърлото му беше много тясно, а водата блестеше на дъното.
Птицата започна да блъска съда разчитайки, че той ще падне и тя ще утоли жаждата си, но силите й не достигаха.
Изведнъж гаргата взе едно камъче, отиде до съда и го пусна. Така направи няколко пъти. Водата се надигна в съда и хитрушата се напи.
Понякога не е нужно да имаш много сила, достатъчно е да седнеш и да помислиш малко.

Император Адриан се обърнал към равина  Ханания:
– Искам да видя твоя Бог.
– Това е невъзможно, – казал равина
Императорът настоявал упорито, Тогава Ханания му казал:
– Обърни се и погледни слънцето.
А през тази част на деня то греело много силно. Императорът извикал:
– Не мога.
Равинът възкликнал:
– Не можеш да погледнеш слънцето, което е само един от спътниците на Всевишния, а тогава как ще погледнеш самия Бог!

Веднъж при Бога дошъл един възрастен селянин и му казал:
– Може да си Бог и да си създал този свят, но не си земеделец. Ти нищо не разбираш от земеделие. Има много да се учиш.
– Какво ще ме посъветваш? – Попитал Бог.
– Дай ми само една година и нека всичко става така, както аз искам и ще видиш какво ще стане. Няма да има бедност и нищета – самодоволно казал селянина.
Бог се съгласил. Той дал една година на земеделеца. Разбира се селянина поискал идеални условия: никакви бури, урагани, засушавания, проливни дъждове, никаква заплаха за реколтата. През тази година всичко било по правилата, до най-малките подробности. Когато искал да грее слънце, сияело слънце, когато искал дъжд, изливал се и колкото време искал толкова те продължавали. Всичко било хубаво и селянина не могъл да се нарадва. Пшеницата израснала висока.
Но когато започнала жътвата, в класовете нямало зърна. Селянинът бил отчаян:
– Какво стана? Какво не е наред? – Попитал той Бога.
И Бог му казал:
– Всичко се дължи на това, че е нямало никакво противопоставяне, конфликт, борба, упорство. Ти избегна неприятностите, за това и пшеницата се оказа безплодна. Борбата е необходима. Бурите, гръмотевиците и светкавиците са полезни. Те разтърсват същността на пшеницата и спомагат за наливане на енергия в нея и я изпълват със сила. Това е и основата на плодоносния живот

Днес в много къщи и вили има басейни. Такива басейни могат да направят плуването приятно, но с различни устройства то може да стане и ползотворно.
В такива басейни все по-малко се използва хлор за дезинфекция. В место него са внедрени ултравиолетови излъчватели, които дезинфекцират много по-добре.
Корейските дизайнери са разработели за украса на басейна нагреватели под формата на камъчета. Те се нагряват от слънцето и след като се потопят във водата за няколко минути я нагряват.
Устройството е снабдено с топлочувствителни сензори, определящи температурата на водата. Ако водата стане хладка, устройството автоматически я нагрява до определена температура. А ако водата е достатъчно топла, устройството играе роля на изкуствена декорация.
Такива „камъчета“ могат да се използват и в банята.