Както е известно, Меркурий се върти около оста си много бавно, а се движи по орбитата си неравномерно.
Например, в 8 от 88 дни, орбиталната скорост на планетата става по-голяма от тази на въртене й около оста.
Ако в този момен наблюдател се намира на повърхността на Меркурий, той ще види как слънцето спира и започва да се движи в обратна посока.
Това явление се нарича ефектът на Исус Навиев, библейски герой, който с Божия помощ успял да спре слънцето.

Вечерта над гората изгряла луната.
– Виж колко съм голяма! – казала луната, – Аз съм по голяма от слънцето, защото го прогоних от небосвода.
– Да това е така! – потвърдил едноокия гарван кацнал на дърво край блатото.
Към полунощ луната се отразила в малка локва от блатото. Тогава локвата възкликнала:
– Виж, аз съм по-голяма от луната! Луната цяла се побра в мен и даже остана място за звездите.
– Да, това е вярно, – съгласил се едноокия гарван и започнал да размишлява.
– Ако луната се отразява в теб и остава място и за звездите, следва, че си по-голяма от нея. Но моето око е по-голямо от теб.
– Как така?- попитала локвата.
– Много просто, – казал гарвана. – Ти, локвичке,  се вместваш в окото ми заедно с луната и звездите, и остава място за цялото блато.
Пердето на лявото око на гарвана  важно казало:
– Най-голямото в света съм аз. Ако се прехвърля на дясното ти око, аз ще закрия и луната, и локвата, дори целия свят.
– Да, това е вярно, –  за пореден път се съгласил гарвана. – Ти, перде, си най-голямото в света.

Отдавна не бе валяло. Изведнъж небето над нас се покри с черни, плътни облаци. Бурята очевидно беше близо и побързахме към къщи. Точно, когато преполовихме широкия склон, заваля дъжд.
Той бе толкова силен, че падаше като плътна пелена и трудно се виждаше пътя.
По небето се стрелкаха огнени светкавици, веднага след тях тътнеха оглушителни гръмотевици.
Имах чувството, че ада се е отворил, готов да ни погълне.
Наблюдавахме грандиозно представление на природните стихии. Постепенно бурята се отдалечи и гръмотевиците преминаха в глухи тътени. Дъждът обаче продължаваше, а светкавици се кръстосваха на хоризонта.
Далечните тътени, дъждовната завеса и шумът на водата ни създаваха специфична атмосфера, която ни сближаваше.
Постепенно дъждът отслабна, накрая спря и слънцето проби облаците.
По цветята и листата заблестяха кристални капчици вода. Помислих си: „Земята най-после се е напила до насита“.

Вдъхновен от естественото съхранение на водата, кондензирана от листата на растенията дизайнерът Anurag Sarda е създал система, използваща този принцип. Тя събира водата, филтрира и я  прави годна за употреба. Захранва се от слънцето. Температурата на повърхността на термостата винаги е по-ниска от точката на оросяване на околния въздух, което кара капчиците да се формират и да се промъкнат през въглеродни и пясъчен филтърни пластове, разположени в „стъблото“. В зависимост от ниво на влажност могат да се съберат до 15 литра вода всеки ден.
Такова устройство би било добро за селска къща или вила. Неговия външен вид  напълно се вписва в пейзажа и средата.
Не е ясно къде точно акумулираната вода се съхранява, на дъното на „стъблото“, някъде в подземен картер или в устройство способно да прехвърли водата точно там, където е необходимо в дома или на улицата.
Има един малък недостатък, 15 литра са съвсем недостатъчни. Ако се поставят няколко такива устройства може да се осигури вода за нуждите на едно семейство. За сега не е уточнено колко високо ще бъде това устройство и каква част от него ще бъде под земята.

Като всяка жена есента е променлива. Ту ни предлага радост, ту ни изправя пред беда.
Есента настъпва при нас като непослушно малко момиченце. Тази детска палавост ни дразни. То танцува весело и безгрижно, а в очите му се отразяват огнени пламъчета.
През октомври есента е ласкава девойка. Гледа замислено, като отнесена на някъде. Ще призове царството на приказките и в него ще забравиш проблемите си.
На прощаване есента е като зряла жена. Мила, уморена жена. С вятъра кокетлива, а със слънцето срамежлива. С дъжда пролива двойни сълзи.
Есента преминава през тези три чудесни възрасти като жената. Тя е променлива, но загадъчна. И когато дойде време пак е с вас.