Пишещите машини обикновенно имат фиксиран шрифт, т.е. всички символи имат еднаква ширина.
През 1944 г. от IBM били пуснали пишеща машина с пропорционален шрифт наречена Executive и първият екземпляр бил даден на Рузвелт.
Хората свикнали с фиксиран машинописен текст, възприемали напечатаното на Executive за документим изготвени по типографски способ.
Чърчил след като получил писмо от Рузвелт написано на Executive  му написал:
„Въпреки, че нашата кореспонденция е важна, не е нужно да я печатате“.

Когато чуете „каубой“ какво си представяте? Вероятно някой як мъж, с цигара в устата, чифт пистолети на кръста и суров поглед. Но всъщност каубоя е момче, което се грижи и пасе кравите.
Каубойската шапка е изработена от Джон Стетсън през 1860 г. и става популярна в югозападната част на САЩ, северната част на Мексико и западните провинции на Канада.
Родеото е традиционен вид спорт, водещ началото си от мексиканските и американските каубои.  Първото състезание по родео се е състояло в тексаския град Пекос през 1883 г.
Епохата на каубоите е започнала през 1965 г., когато е трябвало да се намали числото на големи стада от бикове, предимно в Тексаския район и е приключила двадесет години по-късно.
Въпреки изложените факти в киното, каубоите не са воювали с индианците. Индианските войни, който са започнали през 1864 г. са се водели между американската армия и индианските племена. Самите индианци са били каубои, защото са могли да се държат на седлото и да стрелят от него от ранното си детство.
В така наречените каубойски градове липсвали жени и някои каубои танцували един с друг. Този, който играел жена, връзвал на ръка си кърпа.
Според статистиката, през последните сто години, не е имало повече от 20000 представители от тази професията.
Приблизително една трета от каубоите са били черни, които са получили свободата си след Гражданската война, но не са имали работа и имущество. Една трета от каубоите са били мексиканци, а 1/3 – потомци на имигранти от Европа.
Работата на каубоя е била ниско платена. Той е получавал 25-40 долара на месец. Поради това каубой рядко имал собствен кон и обикновено използвал конете на стопанина си.
Заплатите на каубоите били много малки, за това през зимата били принудени да работят в ранчо само за храна и подслон. По-големи суми пари каубоите получавали при прехвърляне на стада от едно място на друго. Голяма част от заработката си те изразходвали за пиене. Най популярната напитка сред тях била бирата, а не уискито както обикновено пишат по вестниците.
Най-интересното за каубоите започвало, когато се завръщали със заработените пари. Властите на околните градове, по край които минавали техните маршрути, наемали хора за да защитават обществения ред от гуляите на каубоите.
В американската история има само един президент, който е бил каубой. Това е  бил Теодор Рузвелт. През 1883-1886, той е работил като каубой.
Първата църква на каубой е била организирана в град Ваксахачи Тексас. Сега каубойското християнско движение се е сляло с Американската асоциация на каубойски църкви.

През 1800 г. не е имало ограничения за лов на американски бизони в САЩ. Тяхното месо високо се ценяло, а кожата му се е използвала за направа на  скъпи дрехи. Дори правителството насърчавало лова, защото така се унищожавала храната на индианците.
Само при президента Теодор Рузвелт ловът на бизони е бил забранен. Малко след това популацията им се е увеличила до 50 000.
За 100 години популацията на тези животни е намаляла почти един милион пъти. Днес има най-много 1000 животни от този вид.

Дяволската крепост е разположена  на североизток в щата Уайоминг САЩ. Висока е 386 метра. Предполага се, че е резултат от вулканична дейност. Необичайната форма на склоновете й се дължи на ерозията на окръжаващите я меки скали. Съществуват и други версии за произхода й.

Една индианска легенда разказва за седем момичета, които играейки си в гората, били нападнати от гигантска мечка. Децата се опитали да избягат и в отчаянието си се покатерили на един висок камък. Започнали да се молят за спасение. Тогава камъкът започнал да расте, издигайки момичетата високо, далеч от разярения звяр. В яростта си той се опитвал да се покатери по скалата, но това не му се отдало и по скалата останали само следите от неговите нокти. Скалата продължила да расте, докато момичетата стигнали до небето и се превърнали в звезди.
Според друга индианска легенда, скалата била създадена от зли сили, които на нейния връх извиквали гръм и мълния. Индианците наричали тази скала, кулата на лошия бог.Те избягвали да се заселват край нея и я обхождали отдалече. Може би това е причината изследователят Ричард Додге да я нарече през 1875 г. Дяволската крепост.
Различните индианските племена имали не еднаква представа за тази скала. Едни я смятали за дяволска и тя била табу за племената им. Други почитали мястото като свещено и там правели ритуалите си.
През 20 век мистичните теории са сменени от научно – фантастични. Според  Дейв Тауър тази скала е площадка за приземяване на НЛО. Неговото твърдение се облягало на това, че около това място са засичани непознати летящи обекти. Тази версия била толкова популярна, че била заложена във филм на Спилбърг.
Дълго време дяволската скала била непристъпна. В края на 19 век местен жител се добрал до върха й. Подвига бил повторен от катерача Джек Дюранс през 1938 г. Третият покорител на дяволската скала станал парашутиста Джордж Хопкинс. Той скочил с парашут от самолет на това място. Приземяването било удачно, но да излезе от там се оказало много трудно. Въжетата, които му пускали падали или се удряли в камъните и се късали.
Използването на въртолет или дирижабъл било неудачно поради лошото време. Парашутистът станал пленник на скалата. Много скоро самолети започнали да спускат храна и оборудване на Джордж, но голяма част от тях отивала в пропастта.
Независимо от обилното снабдяване с продукти, под  дъжда и пронизващия вятър пленникът губел сили. За нещастие напречната гладка стена била населена от плъхове, които всяка нощ ставали все по-нагли.
Опитният алпинист Еонест Филда опитал да помогне на парашутиста, но след 3 часа изкачване бил принуден да се върне. Самият той признава, че тази дяволска стена не била по зъбите му. Странно професионалист покорил 8000 метра, сега не може да изкачи 386.
По- късно бил извикан Джек Дюранс. Алпинисти под негово ръководство се добрали до върха и на алпинистка люлка спуснали долу останалия без сили парашутист. Хопкинс бил пленник на тази загадъчна скала около седмица.
През 1906 г. президентът Рузвелт обявил местността около скалата за национален парк, а нея за национален монумент. Всяка година това място се посещава от хиляди туристи. От тях около хиляда, и то само алпинисти, са стигали до върха.