Съществува легенда за един немски барон, който имал замък на река Рейн. Той свързал с жици кулите на замъка си, така че вятърът като подухне да се получи еолова арфа.
Нежните бризи на ветровете обикаляли около кулите, но арфата не свирела и музика не се получавала.
Една нощ се разразила силна буря. Планината и замъка се затресли от нея. Баронът излязъл на прага на замъка, за да види страшната буря.
И изведнъж еоловата арфа изпълнила въздуха със звуци, които звучали много по-силно от разярената буря.
Нужна била буря, за да се получи музика.
Нима ние не познаваме хора животът, на които не издава завладяваща музика по време на безметежното им благополучие? Но когато се разрази над тях буря те ни изумяват със силната си и мощна музика.
Винаги можеш да разчиташ на Бог, след преживяно нещастие, ако то е преодоляно правилно. Той ще те направи хиляди пъти по-блажен от това, което е предшествало изпитанията.
„Никое наказание не изглежда да е за радост … но след това …“ Какво възнаграждение!