Когато се говори за жена изобретател не е възможно да не си спомним за вдовицата Клико. Предполагам, че знаете, че това не е просто марка шампанско, но и име на жена.
Барб – Никол Клико, родена в Пансарден се омъжва през 1798 г. за Франц Нико син на Филип Клико – Муирон основател на винарно предприятие. Тогава Барб – Никол била на 21 години. Тя не била красива и елегантна, но приела от баща си барон Пансарден проницателността и находчивостта в бизнеса.
Умна и образована девойката бързо вникнала в работата на мъжа и свекъра си. След шест години щастлив брак Барб – Никол останала вдовица. Нямало кой да застане на руля на компанията на една от най-големите винени империи във Франция и младата вдовица запретнала ръкави…
Но не всичко било толкова просто. Въпреки, че на вдовицата било на разположение огромно наследство, което се състояло, освен от голяма сума пари, но и лозя, растящи върху богатите почви на Реймс, голяма изба за съхранение на вино и добре обучени, високо квалифицирани професионалисти винопроизводители, предприемачката се сблъскала с големи трудности.
През тези години, самият факт, че начело на такава огромна компания стои млада аристократка, предизвикала възмущение и противодействие от страна на конкурентите, който очаквали падането на дома Клико. Впрочем Никол не била родена аристократка. Нейният баща приел баронството си от Наполеон. Като момиче е възпитавана в строгост и домашни занимания, като музика и бродерия, за това никой не очаквал от нея такива успехи, който тя достигнала много бързо.
На вдовицата дошъл на помощ помощника на свекъра й мъдрия и опитен Луи Боне, предан на дома Клико.
Мадам Клико смело се заела с работата. Ежедневно лично обикаляла лозята, анализирала състава на почвата, съветвала се по въпросите за придвижване в международната търговия с Луи Боне. Водела си записки, в които безстрастно фиксирала всички успехи и поражения, отчитала опита и промисляла следващите стъпки.
Никол Клико обявила мото „Има само едно качество – най-доброто“ и започнала да се бори за по-високи стандарти на качеството на виното.
През тези години шампанското се смятало за евтино и Никол си поставила задача да го направи аристократична напитка. В това й помогнала нейната съобразителност. Тя решила да се отърве от утайката, която оставала при отлежаване на виното. Утайката влошавала виното и неговия вкус.
Никол Клико измислила техника, която при разклащане на бутилката да се отделя утайката.  Идеята й била 2-3 месеца да се държи бутилката под особен наклон, като всекидневно се изменя ъгъла му и това се правело ръчно. Така по естествен начин утайката се натрупвала в гърлото на бутилката. Гърлото замразявали, извличали утайката и виното ставало съвършено прозрачно.
Устройството за този метод измислила самата Никол, тя просто пробила дупки в обикновена маса. Принципа на този метод се заключава в това, че в рамките на три месеца шампанското се разклаща с ръка. При това бутилката се накланяла под определен ъгъл, като едновременно се увеличава ъгъла на наклона на гърлото.
И до сега най-добрият сорт На „Вдовицата Клико“ се прави по този начин.
Със своите добри помощници завоювала Франция, а след това и други страни.

Карикатурата е едно от най-древните видове рисунки. Тя отразява проблемите на обществото и още от незапомнени времена служи изобличаване на „нарушителите“. Така народа се е надсмивал на владетелите и поробителите си. Разбира се тези рисунки съдържали груби и изкривени черти на нарочения обект,  дори му се прибавяли рога, опашка…според случая.
Известно е, че Наполеон много остро реагирал на карикатури , който го осмивали. В Русия  през 1812г. се разгоряла цяла пълномащабна карикатурна кампания против френския император.
Главнокомандващият руските войски Михаил Кутузов за разпространението на тези карикатури образувал свой щаб със специална топография за случая.
По време на война и конфликти широко се е използвала плакатната карикатура. С нея се повдигал патриотизма и бойния дух, като се оскърбявала противоположната страна. Днес карикатурата предизвиква закърнелите съвести и ако не успее да ги събуди, повдига масите.

По този повод градските власти са модернизирали осветлението на тази колона, желаейки да представят тази забележителност на града в най-добрата й форма.
Новото осветление е от 3 декември. Колоната е станала още по-живописна благодарение на множеството светодиодни лампички, разположени в основата и на върха й. Белите лъчи естествено се отразяват в бронзовата повърхност.
Вандомската колона е построена на едноименния площад в Париж в чест на победата на Наполеон при Аустерлиц на 2 декември 1805. Колоната е отляна от руски и австрийски пушки, по образец на колоната на Траян, поставена на Римския форум през 113г. в чест на победата над даките. Тя е увенчана със статуята на императора и е украсена с 76 релефни изображения на художника Жак Луи. Колоната е построена на мястото на бронзовата статуя на Людвиг  XIV.

В село Иканадите,  разположено на 600 километра от японската столица, вече няколко години подред, се появяват необикновени  картини.
Това са гигантски произведения на изкуството намиращи се в оризища. Те имат размер на голямо футболно игрище.
Над произведението работят повече от 1000 души, които ръчно засаждат растения, така че да се получи копие на някоя известна картина.
На тези площи е била вече интерпретирана Мона Лиза и Наполеон, пейзажи от Фуджи, а през тази година било създадено копие на японска гравюра от 12 век.
За да се оцени огромната картина е необходимо наблюдателя да се качи на висока платформа, от която се открива прекрасна панорама.
Такава изява на любов към изкуството не може да не привлече любопитни туристи. Само през миналата година това селище са посетили около 170 000 човека.

Знаете ли, че личинките на мухите месарки се използват в медицината? Да, точно за тези става дума, които често се врат в кофата за боклук и тоалетните. Не бързайте да отхвърляте това приложение на месарките преди да сте разбрали как действат техните ларви върху рани.
Известно е, че този вид мухи „обядват“ с мъртви тъкани, а до живите не се докосват. Така те могат да очистят раните от мъртвата  и гноясала тъкан, без да навредят на здравата.
За първи път такава технология за очистване на рани са използвали маите в Южна Америка  и аборигените в Австралия. Подобна терапия се е използвала за първи път в Европа още при Наполеон, а по-късно и по време на Първата световна война.
Официално този метод на работа е разрешен в САЩ едва през 2004 г.