Китайската кухня винаги се е славела, че е здравословна. Нейната история датира от преди 3000 години. Кулинарията в Китай се е смятала за важна наука, която се е изучавала в престижни учебни заведения.
От готвачите се изисквало не само приятен външен вид и добър вкус на храната, но и особени свойства, които могат да лекуват заболявания.
Ето защо старият готвач съчетавал готвенето с фармацията и медицината.
Има и особени традиции при сервирането на храната. То е съобразено с определена цветова гама. Често се наблюдава бяло-синя окраска на храната, ярките цветове се избягват. При еднократно хранене трябва да има течни и меки порции и обезателно купичка с пресен ориз.
Самото оформление на храната върху чиния също отнема много време и усилия. Първо всички съставки на едно ястие се варят, печат, задушават поотделно при различни температури. След това от всички съставки на яденето се правят композиции от цветя, класове и т.н.
Често на масата се поднася храна с плодове, които са нарязани по интересен начин и съставляват необикновенна картина. Такива ястия се поставят в центъра на масата и се ядат последни.

В Китай е започнала кампания по изземване на „шпионски“ устройства от пазара, които могат да се използват за подслушване или видеозаписи.
Причината за това са две съдебни дела.
Едното от тях е свързано с разузнавателната дейност на двама емигранти от Канада, а другата с продаване на китайски випусници секретни данни от ВУЗ за 32500 долара.
Очаква се забраната за купуване на такива устройства да „премине“ и на други пазари.

В Китай се смята, че тиквата носи късмет и богатство, както и развитие на умствените способности при децата.
Тези скулптори, за които става въпрос, просто се отглеждат на корена, чрез предизвикване на определени деформации.
Най-популярните скулптури са тикви с изображения на Мао Цзедун, Буда, монаси, дракони, Санта Клаус и всички онези, които привличат вниманието на туристите.

Множество психологически проучвания показват, че за един човек от западната култура е характерно повече индивидуализма и аналитичното мислене, а за човек от източната култура – колективизма и по-обобщено мислене.
Една от хипотезите обяснява тази разлика с дихотомия „​​пшеница – ориз“. Ако пшеница може успешно да се отглежда от едно семейство, за отглеждането на ориза се изискват съвместните усилия на много хора, а това води до по-голямата роля на колективната система и съответните цености.
Тази хипотеза се оказала по-успешна корелация спрямо другите хипотези, като се има предвид за пример Китай.
Правени са допълнителни тестове и се е установило, че жителите на северните области, където традиционно се отглежда пшеница, са склонни към индивидуално и аналитично мислене, а жителите на „оризовите“ южни райони към колективно и обобщено мислене.

Замисляли ли сте някога, дали в автосалоните успяват да продадат всички автомобили?
Помислете си само, само през 2013 г. автомобилните компании в целия свят са произвели повече от 87 милиона автомобила.
И всичките ли са били изкупени?
Това, което виждате на снимката е само върха на айсберга.
Подобни места за паркиране на оставени нови автомобили в света има много.
Не се шегувам, това не е фотошоп.
Къде е изхода от това положение?
Автопроизводителите постоянно разработват нови модели с най-новите технологии. Коли непродадени в интервал от две години, губят шанса да бъдат продадени изобщо.
Единствената алтернатива за тях е да се разглобят на части или да се смачкат под пресата, за скраб.
Някои автогиганти пренесаха производството си в Китай, като General Motors и Cadillac. За съжаление произведените коли по американски лиценз в Китай не се търсят в САЩ, както преди.
Сега площадки в Китай са затрупани от чисто нови американски коли.
В цилиндрите започва да се натрупват кондензат , след което става „студена корозия на метала“. Колите започват да се саморазрушават като стоят на едно място. Гумите спадат, акумулаторите се изпразват. Списакът от повреди може да се продължи до безкрйност. Резултата е плачевен, чисто нова кола се превръща в неизползваем автомобил.
Някои се изхитрят и ги продават на места за коли втора употреба, други ги изнасят в страни от третия свят, но по-евтино.
Вероятно търговците си стоят на принцип: „Нека гние, отколкото да се продаде за стотинки“.