Никола и Петър разсъждаваха върху безсмислието на живота.

– Удоволствието е безразсъдно и суетно, – твърдеше Петър.

– Защо мислиш така? – попита Никола.

– То не постига нищо. Търсенето на удоволствие може да ти причини само големи разходи на време и пари, – обясни Петър.

– Е, да, – съгласи се Никола, – има разточителство в това.

– Освен това удоволствието е гонене на вятъра. Опитваш се да уловиш нещо, което не може да бъде уловено, – продължи настойчиво Петър.

– Не винаги е така ….

– В този свят удоволствията са мимолетни. Колкото повече очакваш да получиш от него, толкова по-неудовлетворен оставаш, – настояваше на своето си Петър.

– Ако човек търси само удоволствие в живота си, – присви очи Никола, – възможно е да не се чувства напълно удовлетворен.

– Какви удоволствия търсиш, за да се освежиш и обновиш? – настървено попита Петър.

– Зависи от случая, – нерешително отговори Никола.

– Мисля, че от присъствието на Бога в Неговото Слово, човек се чувства напълно задоволен, – затвърди позицията си Петър. – Не различните и разнообразни промени в света ще изпълнят със смисъл живота ни. Истинската радост и удовлетворение можем да намерим единствено в Исус Христос, нашия Господ.

Никола бе вдигнал ръце и арогантно настояваше:

– Ако добрите ми дела надделяват над лошите, Бог по някакъв начин е длъжен да ги приеме.

Крум само поклати глава и попита:

– Какво носят такива като теб вместо жертвата на олтара?

– Добри дела, морал или филантропия, какво друго? – повдигна рамене Никола. – Това малко ли е?

– Нали няма прощение на греха освен чрез проливането на кръв? – повдигна въпросително вежди Крум.

– Кръв та кръв, какво си се захванал за нея? – размаха възмутено ръце Никола.

– Много хора не искат да дойдат на мястото на жертвоприношението, Кръста на Исус Христос, – отбеляза Крум, – защото той ги изправя пред собствения им грях и ги осъжда. Напомня им, че небесната порта е затворена за грешниците.

– Ако спазваш определени правила …., – започна неуверено Никола.

– Човек не може да се оправдае чрез закона, – наблегна на думите си Крум.

– Тогава как? – присви очи Никола.

– Кръвта на Исус е достатъчна, за да прости всеки грях. Тя очиства съвестта ни от дела, които водят към смърт.

Стефан реши да си направи експеримент. Той реши да провери днешната култура и твърденията на мнозина край него:

– Днес повече от всякога е лесно и удобно, един вярващ да загуби фокуса си върху Бога.

Стефан включи думата „Бог“ в популярна търсачка.

Отговорите бяха изненадващи.

Той получи близки до сайтовете за „секс“. Освен изброените хиляди за религия и духовност имаше хиляди за филми, стотици за съвети в дома и градината….

И тези цифри нарастваха експоненциално.

– Ние сме само на едно кликване с мишката от безброй връзки, – каза си Стефан, – уеб страници и чат стаи, които определят Бог, предефинират Го, преработват Го в нашия собствен образ или Го обясняват напълно. И всичко това е толкова близко до нас.

Стефан тръсна глава и продължи:

– По-важно от всякога е да останем фокусирани върху истинския Бог и Неговия Син, Исус Христос. Не можем да позволим да бъдем отклонени от лъжи или изкушения, които ще се окажат разрушителни за нашата вяра.

Как да „поправяме мислите си“ и това, което „гледат очите ни“?

„Затова, свети братя, които участвате в небесното призвание, насочете мислите си към Исус, апостола и първосвещеника, когото изповядваме, нека насочим очите си към Исус, началника и усъвършенствателя на нашата вяра“.

Старата поговорка е вярна, че очите са прозорец към душата.

И така, какви неща ще допуснат очите ви в душата ви днес? Това е ваше решение.

Трябва да бъдете силни и самодисциплинирани.

Не оставяйте очите ви да ви водят там, където всъщност не искате да отидете.

Те бяха големи приятели. Тяхната дружба бе от много години. Милен и Стефан ходеха почти навсякъде заедно.

Веднъж една служителка от кметството зададе няколко лични въпроса на Младен.

По-късно тя откри, че двамата приятели са осиновени.

Един ден служителката се обади на Младен по телефона:

– Вие имате брат и той е Стефан.

Оказа се, че двамата са повече от приятели, те бяха братя.

Бог ви предлага семейство от приятели – Неговата църква.

Неговият непроменим план винаги е бил да ни приеме в собственото си семейство, като ни доведе при себе си чрез Исус Христос. И това му достави голямо удоволствие.

Когато прехвърлите доверието си в Христос, той не само ви прощава, но ви поставя в своето вечно семейство от приятели.

Христо бе мисионер. Днес бе стигнал местоназначението си и това бе след мъчително пътуване. Странното бе, че отиваше към църква, за която твърдеше:

– Там има хора, които никога не са чули Евангелието.

Нетърпеливият млад мисионер пристигна на мястото, където смяташе, че съществува голяма група от хора, които бяха напълно недокосната от Евангелието през цялото си съществуване.

– Това може да е най-трудното мисионерско поле досега, – каза си той, докато оглеждаше голямата църква, която някога е била известна като спортната арена. – Като си помисля, че всяка неделя това място се изпълва с хиляди и хиляди хора, които никога не са чували добрата новина за Исус Христос. Напълно празно платно от сърца за делото на Светия Дух.

Христо не губи време и се приближава до група членове на църквата.

– Здравейте! Чухте ли добрата новина за Исус Христос? – попита той.

– Какъв е този „Исус“, за който говорите? Това нова криптовалута ли е? — попита един от мъжете.

Не след дълго голяма тълпа се беше събрала около Христо, който започна да чете от Библията, книга, за която никой от тях не беше чувал нищо преди.

Вечерта Христо се молеше за възможността да посети и други църкви, за да занесе Евангелието на нецърковните хора.