Специалисти от университета в Осака с колеги от института по АТК са създали опростен вариант на хуманоиден робот, който може да имитира присъствието на отдалечен от мястото потребител.
Устройството е високо 80 см и тежи 5 кг. Роботът е снабден с мека силиконова кожа.  Девет проводника помагат за движението на очите, устата и главата.
Информацията между потребителят и устройството се осъществява чрез Интернет.
Като си помисли каква гама от приложения може да има този робот. Например, днес не ти се ходи на училище или работа. Това добре би паснало на нашите депутати, които трудно се задържат в заседателната зала. Е, разбира се, че се шегувам. Този робот добре би бил на места, където е вредно за човека, но се налага присъствието му.

Латвийският милионер е реализирал в околностите на град Цесис необикновено селище. Той е закупил 3000 ха гора в хълмиста местност и е построил „Града на слънцето“. Тук действат особени правила и хората водят съвсем различен живот.
Триетажните къщи са построени от екологично чисти материали. Тяхната архитектура е съобразена с релефа на местността. От прозореца на кой да е дом не могат да се видят другите къщи.
Освен това пред всяка от 300-тя къщи се намира голямо езеро и гора, които влизат в стойността на участъка.
Всички къщи са снабдени с централна канализация, където е приложена спецтехника под корените на бор и ела. Жителите на новите домове разполагат с високоскоростен Интернет, електричество и геотермална термопомпа, която превръща енергията на земята в топлина. Тази топлина е достатъчна за отоплението и наличието на топла вода във всеки дом. Само в най-студените зимни нощи се палят камини, с които разполага всяка къща. Събирането на боклука и другите градски придобивки не са изключени в това селище.
Тук има особени правила. Никъде няма да видите ограда. Забранено е да се държат кучета на двора освен в домовете. Сърни и други животни свободно се разкарва, а кучешки лай изобщо не се чува.
Питам се: Докога ли ще трае тази идилия? Нима сме обречени да унищожаваме всичко, до което се докоснем? Дано това не се случи.

В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Повечето от нас навярно са доста учтиви и не използват на обществено място изрази, неприятни за околните. Е, когато сме с приятели или никой не ни чува, всичко се случва.
Опре ли работата до общение в Интернет, тук повечето не се притесняват какво точно ще кажат.
За тези, които искат да се отучат от този вреден навик е създадено устройство. То се свързва към USB на компютъра и следи думите на потребителя.
Когато устройството засече неприлични думи, предупреждава с мигане на една червена лампичка. Ако потребителят продължава да ругае получава устойчив парлив „аромат“ за наказание.
За да си купите такава машинка навярно сте водени от силното желание да станете културни поне в Интернет. Това съвсем не е лоша идея.

В Интернет се появи първия адрес не използващ латински букви. Така милиарди малайци, китайци, тайтчани, талмитци и араби ще могат да се разхождат по Интернет на родния си език. Саудитска Арабия и ОАЕ са първите страни зарегистрирали адреси с национални наставки като bg и ru, написани с арабски букви.
Повече от 20 страни са поискали разрешение за използване на международни домейни в Интернет.  За да стане това възможно са били необходими няколко години работа.
В някои страни са били измислени начини, позволяващи за извикване на уеб адрес с национална писменост, но шрифтовете не са работили на всеки компютър.
В края на октомври 2009 г. представители на ICANN по време на конференция в Сеул, Южна Корея, са обявили, че потребителите по цял свят ще бъдат в състояние да създават адрес на сайт напълно на родния си език. По-рано тези опити бяха невъзможни.
Подръжницитена нововъведението смятат, че това ще позволи Интернет да стане универсален и ще освободи хората незнаещи латиница от много трудности. Противниците на идеята се опасяват, че ще се намали популярността на много сайтове, тъй като не всички търсачки и не всеки компютър ще могат да търсят и четат информацията, предоставена по този начин. Според тях това може да доведе до създаване на своеобразно гето в Интернет.
Освен това много експерти смятат, че разрешаването за използване на интернет адреси на азбуки, различни от латинската, ще доведе до увеличаване количеството на компютърните престъпници.