Всеки ден в Ченай, Индия, усърдно се пишат новини за деня на родния им език. Musalman е вечерен вестник на четири страници, който е написан изцяло на ръка. Той съдържа национални и местни новини, а също и спортна колонка.
Традиционно се оставя празен малък ъгъл на първа страница, който се запълва в случай на извънредна ситуация, гореща новина, която може да се появи в последната минута.
Musalman е най-старият вестник на езика урду, който се чете от около 22 000 души всеки ден. Смята се, че той е единствения в света останал ръкописен вестник.

Изработен е най-евтиния автомобил в света. И отново в Индия.
Изключително компактният  Bajaj RE60 има скромни габарити, дължина 275,2 см, широчина 131,2 см и височина 165 см.

Теглото на автомобила е 398 кг. Под миниатюрния капак на колата се намира 0,2-литров бензинов мотор.
Скоростта му достига 71 км/ч и изразходва 2,8 л на 100 км.

Преполагаемата стойност на колата е 2600 долара

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Александър Македонски отивал да завладее Индия. Срещнал Диоген, гръцки философ и мистик. Диоген лежал на пясъка близо до реката и се препичал. Той бил толкова радостен и спокоен, че Александър му завидял:

– Аз сън впечатлен от вас. Мога ли да направя нещо за вас?

Диоген му отговорил:

– Просто мръдни малко настрани, защото ми закриваш слънцето. За сега друго не ми трябва.

Александър се дръпнал и замислено казал:

– Ако имам друга възможност отново да дойда на земята, ще моля Бог, вместо Александър, да ме направи Диоген, Така че да мога да се радвам на всеки ден.

Диоген се засмял:

– Че кой ти пречи да правиш това и сега? Къде отиваш? В продължение на месеци съм те виждал да движиш войските си напред и защо го правиш?

– Отивам в Индия, за да завладея целия свят.

– И какво ще правиш след това? – попитал Диоген.

– Тогава ще си отдъхна и ще се радвам.

Диоген се усмихнал и казал:

– Ти си луд! Аз почивам сега. Щастлив съм сега в този момент. Не искам да завладявам света, защото не виждам нужда от това. Ти искаш да се радваш накрая, а защо не сега? Кой ти каза, че трябва да завладееш света? Казвам ти, ако не се радваш сега, ти никога няма да се зарадваш. Ти никога няма да завладееш света…ще умреш по средата на похода. Без радост всички умират по средата на своя път.

Веднъж владетеля на страната повикал Настрадин Ходжа и му казал:

– Иди и направи списък на всички глупаци в нашия район.

Владетелят тайно се надявал, че Настрадин да напише името си в списъка. И когато се опита да го поучава, ще му го покаже.

На другия ден Настрадин дошъл със списъка. Владетеля го погледнал и се смаял, името му било на първо място.

– Как смееш да се подиграваш с мен?!  Ще те…..

– Чакай, не се гневи – казал Настрадин. – Миналата седмица ти прие ли един търговец от Индия?

– Да

– Познаваш ли го добре?

– Не, за първи път го виждам.

– И ти му даде десет хиляди в злато, за да ти донесе скъпоценни камъни от Индия?

– И какво от това?

– Нима човек, който не познава друг, може да му даде голяма сума пари и да очаква той да се върне с поръчаните скъпоценни камъни, не е глупак?

– А ако се върне? – започнал да крещи владетеля

– Е, тогава аз ще изтрия името ти от списъка и ще поставя моето.