Рафинирана захар, под формата на куб с ръб 1 см, напълно се разтваря в чаша с вода, чиято температура е 60 ° С в продължение на 11-24 с без да се разбърква.

Кубче захар може да се запали ако се поръси с пепел.

Рафинираната захар под формата на кубчета е изобретена през 1843 г. в Чехия от швейцарецът Якоб Кристоф Рад.

Най- много захар употребяват в Бразилия.

Първи започват да произвеждат захар от захарна тръстика в Индия.

Най-сладък заместител на захарта е lugdunamе, която е 300 000 пъти по-сладък от обикновената захар.

Законите са неразделна част от всяка държава. Въпреки това, четейки законите на някои държави, започвам да се съмнявам в адекватността на тези хора, които са ги измислили и въвели.

Относно живота и смъртта някои страни имат особено отношение към тях. Индия е надминали всички в това отношение.

Един от законите в държавата забранява на човек да умира, когато навън вали дъжд. Ако някой не си е измил мръсните съдове, също трябва да отложи смъртта си.

Затова пък, спокойно можете да умрете в Индия, ако имате лошо настроение и това е напълно законно.

Ако вече сте отишли на оня свят, индийските закони, все пак ви пускат. Те забраняват да пеете в гроба. Ако вашата природа е излъгала слуха и гласа ви, трябва да се въздържате и да почивате в гроба без да издавате звук.

Родината на този вид палма са горите на Амазонка. Тя е важна селскостопанска култура в Латинска Америка. От 1924 г. се отглежда във Филипините, а през 70-те години на 20 век в Индия.

Плодовете на палмата се варят около 3 часа в солена вода, като кората им предварително се назъбва. След това те се ядат топли.

Меката част на плода често се добавя в хлебните изделия. От нея се прави и алкохол.

Костилките на плодовете същи се ядат. Техния вкус наподобява на кокос.

Това дърво е известно и с това, че меката част от върха на ствола се яде сурова или се консервира.

В Пуерто Рико плодовете на тази палма се използват за фураж. Те са отличен заместител на царевицата.

Броненосците са единствените животни, които страдат от проказа наравно с човека.

Инкубационният период на проказата е от три до пет години, но може да варира от шест месеца до няколко десетилетия!

Най-много болни от проказа има в Бразилия, Индия и Мианмар.

Счита се, че болестта е възникнала в Източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.

Създаването на ваксина срещу проказата е трудно, тъй като бактериите причиняваща заболяването не могат да се поддържат в лабораторни условия.

Проказата се третира чрез лечение. Лечението на туберкулоидната проказа се осъществява с лекарствата дапзон и рифампицин в продължение на шест месеца, а на лепроматозната проказа с рифампицин, дапзон и клофазимин в продължение на дванайсе месеца.

Както бе обяснено от министъра на околната среда: „става дума за тези отрасли, чиито собственици не са поставили система за почистване на отпадъчните води и продължава да замърсяват голямата река на Индия“.

По-рано Централният съвет по контрола за замърсяването на околната среда е трябвало да наблюдава 764 предприятия, разположени по бреговете на Ганг.

Все пак, не всички са изпълнили изискването.

Сред закритите предприятия са девет за производство на хартия, 28 за текстил, шест кланици, девет захарни завода, четири за производство на вино, 68 кожарски, 10 химически.

За първи път индийското правителство предприема такива мащабни действия в борбата за замърсяване на водните ресурси.