Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Изследователи са създали първия лазер от биологични материали, човешка клетка и флуоресцентен протеин, получен от медузи.
За да се създаде лазер, представляващ тесен поток от кохерентно, монохроматично и поляризирано излъчване е необходим материал умножаващ светлината, идващ от външен източник и система от огледала, определящи посоката на светлините лъчи, не позволяващи тяхното разсейване.
Изследователите са работили с ембрионални клетки от бъбрек, в които бил внесен ген на зелен флуоресцентен протеин-GFP, в резултат на което клетките започнали да синтезират протеини в големи количества.
Зеленият флуоресцентен протеин излъчва зелена светлина, когато е облъчен със синя светлина. Той се използва широко в биологичните изследвания, тъй като с него могат да се маркират  различни клетъчни структури и  по-лесно да се следят промените, които настъпват в тях, дори и в реално време.
През 2008 г. трима учени, които направиха много за изучаване на GFP и въвеждането му в лабораторна практика, са удостоени с Нобелова награда.
След въвеждането на гена GFP в ДНК клетките, те се поставят между две огледала, на разстояние 20 микрона, което пречи на разсейването на излъчването. Когато клетките са облъчени със синя светлина, те генерират поток от лазерно излъчване със зелен цвят. Това излъчване може да се наблюдава с невъоръжено око. Клетките са останали живи до края на целия експеримент.
Разбира се, интензивността на лазера не може да се сравни по сила с тези на истинските лазери, но тази технология може да намери приложение в биологичните и медицински изследвания.

Отдавна доказан факт е, че зеленият чай е полезен за организма. Той е един от десетте продукта допринасящи за здравето и дълголетието.

Тази напитка укрепва имуната система, стимулира сърцето, подобрява съня, укрепва нервната система….

Наскоро китайски учени са открили още едно полезно свойство на вкусната напитка. Оказало се, че две чаши зелен чай дневно предпазват човешкия организъм от радиацията, която идва от екраните на компютрите.

Основният антиоксидант на зеленият чай е 100 пъти по-силен от витамин С и 25 пъти по-силен от витамин Е. Той защитава ДНК от увреждане, което увеличава риска от рак.

Така че преди да седнете пред компютъра да се облъчвате, пригответе си зелен чай и го изпийте,

Очаква се през следващите пет години на рафтовете на аптеките да се появи необичаен шоколад, напълно заменящ редица лекарства. Той ще може да се пребори със сърдечно-съдови и други заболявания.
Сега учените работят с компанията „Марс“, за да разберат как тяхното желание може да стане реалност. Изследователите са успели да разшифроват ДНК на какаовото дърво.
Експерти са уверени, че подобни въведения могат съществено да облекчат живота на диабетиците.

Ново проучване показва, че за жителите на градовете има по-малък риск да се разболеят от туберкулоза и проказа. Причината се корени в това, че още в древни времена сред гражданите се е разпространил алел, който снижава възможността от заразяване с тези болести.
В древните градове хората са живели при ужасни хигиенични условия, а високата гъстота на населението е улеснила разпространяването на болести. Оживявали тези хора, които имали устойчивост към инфекциите, които причинявали епидемиите.
Английски учени са анализирали образци на ДНК от 17 различни групи, живеещи в Европа, Азия и Африка. Освен това те поискали сведения  за появата на първите градове в тези райони.
Изследванията показали, че въздействието на патогенни е довело до устойчивост на болестите, които са се предали на потомците.
Алел, който предпазва от проказа и туберкулоза е открит в почти всички райони на Близкия Изток, Индия и някои части на Европа, където градовете са съществували хиляди години.