Оказва се, че всички „панически“ думи са дошли от Гърция, по-точно от гръцката митология.
Именно в нея „обичайният“ Пан е покровител на природата, пастирите и стадата.
Според легендата той можел да предизвика такъв страх, че човек бил готов да бяга, без да избира пътя си, не забелязвайки, че може да падне в пропаст, в канавка или бурна река.
Съгласно митологията Пан можел да предизвика силен страх и във войската. Гърците вярвали, че поради това в битката при Маратон персийската армия е избягала от бойното поле.
От тук и идва изразът „панически страх“ и думата „паника“.

Когато в Гърция избухна дълбока финансова криза и бездомните нямаха пари за нещо „по-прилично“, в Атина се появи такива глупост като „Сиса“. Само за две евро можеш да получиш една доза от него.
Сиса е смес от кристален метамфетамин с Бог знае какво още. Тук се влага всичко, до което могат да достигнат ръцете на наркодиларите: киселина от акумулатора, маслото на двигателя, шампоан и дори проста готварска сол.
Когато в Гърция настъпи режимът на строгите икономии, стана още по-лошо. Уличните наркомани престанаха да търсят, поради недостиг на финансиране. Забраните не работеха, бедните ставаха по-бедни, дилърите си потриваха ръцете.
Сиса, както и повечето евтини опиати, предизвиква маса опасни ефекти. Безсъние, както и различни мании, сърдечни удари, не зарастващи рани…
Някои отчаяни хора, гледат на увеличаващата се армия армия, от любители на Сиса и твърдят, че благодарение на този наркотик Гърция е обречена.

Диета, това е най-популярната дума в женската лексика. Рядко са жените, които не лишават организма си от „вкусни вредности“. Почти всяка жена постоянно смята калориите, които ще погълне за деня. Близките гледат мъките на отчаяната опитваща се да отслабне жена и си казват:
– Кой е измислил тези диети?
В действителност, чия е идеята за тяхната поява?
За първи път този термин, както и много други идват от Гърция. Палмата на първенството принадлежи на древните мъдреци Питагор и Хипократ.
Питагор страдал от чревни газове и намерил ефективен начин да се отърват от болестта си, като изключил от менюто си боба и продукти от животински произход. Освен това, той смятал, че такава диета ще му осигури райски живот след смъртта. Защо така е мислил, остава си загадка.
Следващият по ред бил Хипократ. Със свойствения му рационализъм, той не веднъж е казвал, че всичко да „се мята“ в устата е нездравословно. Даже написал за това трактата „За диетите“. В него предлагал да се взема храна съобразявайки се с мястото на живеене, възраст, самочувствие и професия.
Древногръцкият лекар Асклепий бил първият, който заявил:
– Всяка болест може да се излекува с помощта на правилно подбрани диети. Римският доктор Гален предлагал да се състави меню на хранене в съответствие с „баланса на звездите и стихиите“.
Всички тези диети били насочени преди всичко към здравето.
Първият, който искал да отслабне поради практични цели бил Вилхем Завоевателят. Кралят бил толкова пълен, че не можел да седне на коня. Той измислил така наречената „течна“ диета. При нея се употребява алкохол в неограничени количества, изоставяйки храната.
След това за диетите било забравено в продължение на векове,  но през XVIII-XIX век на наднорменото тегло е обявена истинска война. Модата изисквала стройност и бледост. Тогавашните средства за постигане на това поразяват ума:  всяко слабително и за пречистване, арсен, стрихнин, горчива английска сол  и сода за пране. Не е изненадващо, че жени прилагайки тези средства не, са живели дълго.
През 1820 г. най-голяма популярност добива оцетната диета на Байрон. Талантливия поет предлагал да се пие оцет с много вода. Поради ширещите се диарии и повръщания, килограмите изчезвали мигновено.
През 1830 г., свещеникът Силвестър Греъм предложи специална диета, за освобождаване от някои от смъртните грехове – лакомия и похот. Диетата забранявала на практика всичко, така че пациентите на Греъм трябвало да продължат „лечението“ си в болница.
През 1870 г. Уилям Бантинг написал „Писмо за затлъстяването.“ Неговата теория, че много захар и нишесте се превръщат в планини от телесните мазнини, била много успешна. В разговорния език думата „овесарка“, което означава загуба на тегло се дължи на отказ от употребата на тези продукти. През 1890 г., химикът  Uilbur Atwater за първи път е разделил храната на мазнини, протеини и въглехидрати,  направил е таблица за калориите във всяка група,а през 1917 г. публикува книгата „Диети и здравето с изчисление за калориите“.
През 1928 г., цигарата фирма „Lucky Strike“ представила своя собствена диета, мотото на която е била фразата: „Вместо бонбони – цигара!“. След това е имало много невероятни начини за борба със затлъстяването: сапун за отслабване, диетични продукти от копита, рога, кожи, сухожилия и кости на животни, и луди идеи за поставяне на специални червеи в тялото, които се хранят с подкожна мастна тъкан. Почти по същото време, Hereward Carrington предлага алтернатива на цялата тази лудост – сурова храна,  диета основаща се само на сурови плодове и зеленчуци.
През 50-те години на XX век дойде бума на диетите, който не спира и до днес. Почти всички момичета отбелязват съществуващи или въображаеми наднормени килограми, а модната индустрия никога не престава да създава стандарти за красота, които не могат да бъдат достигнати.
От всичко по-горе можем да си направим следния извод: Да не се поддаваме на триковете от лъскавите списания – просто гледаме собствената си диета и здраве.

Петък 13-ти не винаги е считан за най-нещастен календарен ден.
В Гърция и испаноезичните страни традиционно се боят от число 13 във вторник.
В Италия се страхуват от 17-ти петък, тъй като 17 е по-опасно от 13 за италианците.
Страхът от такива числа може да окаже обратно влияние на вероятността за нещастие.
Например, в центъра по застрахователната статистика в Холандия са изчислили, че в петък 13-ти се случват по-малко аварии и застрахователните вземания, отколкото в нормални дни, тъй като хората са склонни да се държат по-предпазливо или изобщо да не излизат от домовете си.

Родината на думата „хумор“ е Древна Гърция, но там тя се е употребявала в медицински смисъл.

Древните лекари смятали, че състоянието на човека зависи от течностите в неговото тяло: кръв, лимфа, жълта и черна жлъчка.

Всяка от тези течности се наричала „гумор“.

Ако всичките четири „гумора“ се намирали в идеален баланс, човек се смятал за здрав и щастлив.

Хуморът днес предизвиква не само усмивка, но и освобождава човека от тревоги, мъка и депресия. В много болници се наемат клоуни, които спомагат за по-бързото оздравяване на пациентите.