Група изследователи от швейцарския институт са демонстрирали система, която с помощта на специална „шапка“ с мрежа от датчици, контролира робот.
Частично парализирани хора ще могат да контролират робот,  като използвате само мозъчни импулси. Според изследователите това е решаваща крачка към появата на „аватар“.
При експеримента системата отчитала показателите на мозъчната активност на Марк-Андре Дука, лежащ в болницата на швейцарския град Сион. Управляемият робот бил отделен от човека на 100 километра.
Така мислите на Дука или електрическите сигнали от мозъка му, свързани с представата му, че си движи пръстите, които всъщност са парализирани, се улавяли и декодирали от специален софтуер, предаващ информацията за движенията на робот – „аватар“. Създаденият сега робот представлява 30-сантиметров механизъм, способен да придвижва крайници. Швейцарските учени заявяват, че външния вид на робота няма голямо значение, важно е как работи принципа на управление с помощта на мислите.
Недостатък на устройството е, че е необходима максимална концентрация на човека, а такава концентрация се поддържа трудно за по-дълго време. Мозъкът е устроен така, че в него постоянно се въртят рояк мисли, които объркват устройството. За да може компютъра да разбере главната мисъл, инженерите са създали нещо от рода на „електронно подсъзнание“, позволяващо да се следва главната мисъл, игнорирайки „шума“.
За сега роботът няма интелект, за това човек трябва не само да подава команди но и да получава обратна връзка с робота. Специалистите заобиколили този проблем, като поставили в главата на робота камера и микрофон, които предават на екран пред човека всичко, което вижда робота. Въпреки това, за да създаде този „Аватар“, тази система ще транслира директно в мозъка, заобикаляйки монитора.
Тази разработка е насочена предимно към хора с ограничени движения,  за това на първия етап от работата робота се обучава да прави само най-елементарни действия в дома.
По-рано подобни експерименти с роботи управлявани от мисли са правени в САЩ и Германия, но тогава те били ориентирани само към здрави хора и са се използвали усъвършенствани хардуерни и софтуерни системи.

Нойшванщайн означава „Нов каменен лебед“.
Замъка Нойшванщайн се намира в южната част на Бавария, Германия. Негов собственик и създател е крал Людвиг. Той го направил световно известен, а самият той станал безсмъртен.
През 1886г. седем седмици след загадъчната смърт на краля, това великолепно творение било отворено за посетители. Днес Нойшванщайн е един от най-посещаваните замъци в Европа, 1,3 милиона души годишно идват, за да посетят „приказния замък на краля.“.
Крал Людвиг II е бил голям любител на природата. Неговата основна грижа била чрез строителството на замъка да не унищожи красотата на местността.
Нойшванщайн стои на висока скала и се вижда отдалече. Най-красивата гледка се открива от  моста Мери, съществувал много преди построяването на крепостта.
Мостът на ждрелото се намира на височина 92 метра, от където се вижда 42 метров водопад.
На 2 километра от замъка се намират живописните езера Alpsee и Schwansee. Архитектура и дизайн на замъка съчетава средновековни и мавритански елементи.
Това творение е прекрасно по всяко време на годината.

Mercedes-Benz скоро ще получи система за изкуствена визия, която е предназначена за откриване на пешеходците.  Системата е разработена от учени от университета в Мадрид, в сътрудничество с Германия и Испания.
Иновационната система се състои от две камери и компютърен модул, който може да обработва информация, получена от камерите в реално време.
Системата използва камери, които работят във видимия спектър. Тя може да открие пешеходци, дори през нощта. Този метод позволява да се получат стереоскопични изображения, които позволяват на компютъра да узнае разстоянието до пешеходната.
Устройство според компанията има много висока скорост. Дори ако пешеходец внезапно се появява по пътя, устройството може да анализира ситуацията и да реагира за 0,2 секунди.
Системата може да информира водача за пешеходеца посредством съобщение на дисплея или звуков сигнал, а може и да поеме контрола върху волана при спешни случаи.

Прототипът на устройството е показал, че е подходящ за еднократен запис и надежно съхраняване на информация за неопределено време при неограничен брой прочитания.
Изследователи от Центъра за Функционална наноструктури в Технологичния институт в Карлсруе и Тайванският университет в Цин Хуа са използвали ДНК от сьомга, за да създадат материал, притежаващ електрическа бистабилност – възможност да съществува в две различни проводими състояния при едно и също налягане. Това свойство позволява да се кодира цифрова информация.
Въпреки че ДНК в живите системи сама по себе си е носител на информация, в дадения случай тази молекула е заинтересувала изобретателите като биополимер със специфичните си химически и физически свойства., т.е. като строително скеле.
На базата на ДНК, учените от Германия и Тайван са произвели тънък полимерна плака, който съдържа сребро. Този биополимерен композит се затяга между два електрода.
Полученото по този начин устройството показва рязко увеличение на проводимост, проходящия ток нараства стотици пъти при повишение на прага на напрежение от 2.6 волта.
Освен това процеса е протекъл под ултравиолетово лъчение. Под негово въздействие разсеяните атоми на среброто в плаката се събират в наноразмерни клъстъри, на които помагат молекулите на ДНК, с които са си взаимодействали йоните на този метал.

Международната конференция по проблемите на Арктика се проведе в Тромсьо за шести път. Тази година основната тема на конференцията е била енергетиката: възобновяеми енергийни източници, глобално изменение на климата, намаляване на енергийното потребление.
Учените смятат, че в половината свят енергия се използва за поддържане на комфортен климат в домовете. „Пасивна къща“ практически ще изостави системите за централизирано топлоснабдяване.
Трябва първо да се инвестира в създаването на ефективни изолационни материали, но това трудно ще се наложи в строителството или енергийната индустрия.
В Германия и Австрия са построени десетки хиляди къщи, а в скандинавските страни само няколко, тъй като тази идея не е много популярна.
Въвеждането на понятието „пасивна къща“ ще бъде революция в строителството, но това ще доведе до осезаемо намаление на потреблението на енергия, а оттам и на изхвърляне на вредните емисиите в околната среда.
Концепцията за „пасивна къща“ е разработен в Германия през 1990-те години, тя въплъщава идеала за енергийна ефективност. Европейският стандарт допуска за пасивна къща потребление на енергия не повече от 15 киловатчаса на година за 1 квадратен метър.
На практика, за постигане на такива резултати в работата на мащабното строителство е доста сложно.