Архив за етикет: Берлин

Аквариум „Aqua Dom“

1502371952-241154-310263Aqua Dom е най-големият в света аквариум със солена вода. Общият му обем е един милион литра. Той се намира в центъра на Берлин, Германия.

Самият аквариум представлява цилиндричен резервоар от акрилово стъкло.

Височината му е 16 метра, а диаметъра 11,5 метра. Височината на цялата конструкция е 25 метра.

В центъра на цилиндъра се намира лифт, който може да превозва 40 човека. С негова помощ посетителите могат да се движат отгоре надолу по аквариума.

Един два пъти на ден в аквариума се спускат водолази, които хранят рибките и чистят аквариума.

Символ на самоотверженост

indexБила 1945 година. Започнало щурмуването на Берлин.

Под куршумите и снарядите съветски сержант спасил от смърт малко немско момиче, като я закрил с тялото си.

Като символ на самоотвержеността и безкористната смелост, издигнали паметник на сержант Вучетич.

Той представлява войн освободител  с дете на ръце.

Хитро разпределяне на наследството

4022През 1902 г.  в Берлин починал богат човек с фамилия Пфайфър.

Подозирайки роднините си в користни цели, той оставил оригинално завещание. Съгласно, което всеки роднина, който не дойде на гроба му получавал 300 марки.

Останалото наследство трябвало да се раздаде по особен списък, огласен след погребението. В документа състоянието на Пфайфър  се делило между тези, които се отказали от 300 марки и отишли на гроба му.

Не се стигнало до деление на сумата. Цялата сума получила една старица, далечна роднина на починалия.

Какъв прогрес

freid_1_sСлед паленето на книгите на Зигмунд Фройд в Берлин, подобно деяние станало и във Франкфурт, където няколко години по-рано му връчили наградата на Гьоте.

Когато Фройд узнал за станалото казал:

– До какъв голям прогрес сме стигнали! В Средните векове биха запалили мен самия, а сега  се задоволяват да изгорят само моите книги“.

Тя бе само спортистка с определена цел

1458592611501-600x338Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.

Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.

– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби?  – питаше се Юсра.

Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.

Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.

Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.

– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.

Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.

В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.

Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.

Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.

Питаха я:

– Как си?

Тя само им кимаше с глава:

– Добре съм. Успяхме.

С благодарност другите бежанци ѝ казваха:

– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.

Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.

Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.

„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.

От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.

Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.

Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.

В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.

При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.