Има случаи, когато субекти се борят с тираничните царе. Но може би няма друг такъв пример за национална борба срещу музикалната тирания, за който ще ви разкажа днес.

Скъпите опери на Вагнер източвали вече бедния бюджет на Бавария. Омразата на населението към музикалния „тиранин“ била наистина неограничена: атеист, неоспорим революционер, освен това непознат прусак, той „наложил“ населението с повишени данъци.

Воюващи партии, чиновници и консерватори, безброй лични врагове на композитора, професори от консерваторията и оперни артисти, които заобикаляли Вагнер, всички се обединили в една свята борба.

В крайна сметка крал Лудвиг се предал и и за да докаже „че доверието и любовта на любимия му народ стои в очите му на първо място“, наредил:

– Вагнер да напусне Бавария в най-кратък срок.

– Сбогом, ваше величество – каза композиторът, напускайки нелюбезната държава. – Зная, че за мен ще тъгува цялата страна. В Бавария повече няма да има Вагнер, който за всичко е виновен!

Едно от известните гробища на влакове се намира в Германия, около гара Ньординген, Бавария, която била основен транспортен възел през XIX век.

През 1966 г. германските железници напълно преминали на електрически влакове, а парните локомотиви оставени на запасните коловози на гарата.

Събраното старо оборудване в Ньординген станало едно от най-големите в Германия.

Германците се отнесли към историческите ценности, като истински педантични представители на своята нация. Някои от локомотивите и вагоните реставрирали и сега те са експонати в намиращия се в близост на гарата музей на железопътния транспорт.

След като посетителите огледат експонатите на музея, могат да се разходят наоколо, където могат да видят и не реставрираната техника, която е запазена в много добър вид.

Това не е включено в програмата на музея, не служителите не пречат, смятайки, че щом човек си е заплатил цялата стойност на билета, при желание може да види и „запасняците“.

На туристите много се харесва такова пътешествие в миналото.

Бен Томпсън бил учител, който зарязал  училището си. Роден е в Съединените щати. Освен това бил гимнастик и студент по медицина.
Американците воювали с Великобритания за независимост. На коя страна да застане Бен? На американска или на английска?
Злите езици говорят, че избрал и двете. Бил шпионин на англичаните и на американците. Нещо като двоен агент. Но англичаните никога не узнали това и крал Джордж III дори посветил Бен в рицарско звание.
Бен обичал силните предизвикателства на войната. Казвал, че не иска „да вегетира в Англия“. И какво направил?
Заминал в Бавария като съветник на правителството по военните въпроси и през 1793 г. станал министър на войната.
Като военен министър Бен скроил хитър план. По улиците било пълно с просяци, а в армията не достигали военни облекла. Бен решил да накара просяците да шият униформи. Но с какво да ги нахрани? След много проучвания установил, че най-евтината храна е рядката вегетарианска супа. Толкова се запалил от идеите си, че публикувал рецептите в готварска книга.
По-късно го осенило и второ решение. Той впрегнал войниците на работа. Те отглеждали картофите за супата, с която хранел просяците, които шиели униформите. Планът имал страхотен успех.
Умният Бен направил и много други интересни открития. Нов комин за къщите, нова готварска печка и кафеник.
Най-накрая открил и триенето. Един ден Бен наблюдавал изработката на оръдие. Цевта му била пробита със свредел. Бен усещал топлината, която се носела от оръдието. По онова време хората смятали, че топлината е невидима течност.
Бен установил, че ако се използва тъп свредел се отделя повече топлина. Затова заключил, че топлината се произвежда от свредела. Бил прав. Тъпата бургия имала грапавини по повърхността си, за това се получавало повече триене, а от там и повече топлина.

„Октоберфест“ се провежда от 1810 г., когато баварския престолонаследник Людвиг се е оженил за принцеса Тереза ​​фон Заксен-Хилдбургхаузен. По случай тази радост бил устроен всенароден празник и състезание на поляната пред градските порти, която от тогава получава името на булката и се нарича поляната на Тереза.

Днес това място е почти в центъра на Мюнхен. Празникът продължил пет дни и се е помнел дълго. Така хората решили всяка есен весело да отбелязват годишнината от тази сватба. Впоследствие, фестивалът се провежда ежегодно и е придобил неповторим вкус на баварската бира.

Двадесет и два пъти този празник е отменян поради войни и бедствия. Фестивала е увеличил популярността на най-известните пивоварни от Бавария „. Münchner Hofbroy“ „Levenbroy“, „Augustiner“, „Paulaner“, „Hacker-Pshorr“, „Spaten“.

Всяка година цената на литър пиво се увеличава осезателно. Например, увеличението тази година е с 3,6%.

Знаете ли, че в бивша Източна Германия съществували две „Берлински стени“? Освен това първа, „Малката берлинска стена“  се намирала в малкото селце Медларойт, имащо 50 жители. Тя е възникнала още през 1952 година.
Интересното е, че самото село е разделено още през 16 век между Бавария и Тюрингия, но границата тогава била условна – по течението на реката.
През 1952 година тук е прекарана първата преграда, през 1958 г. се появил и бодлив тел за граница, а едва през 1966 г. била построена съвременната бетонна стена, която сега е запазена като музеен експонат. Тя била дълга 700 метра и висока 3,40 метра.
Това малко селце Медларойт. американците наричат „Малкия Берлин“. То станало символ на немското разделение.
След Втората световна война била оформена демаркационната линия между Медларойт в съветската и „Изток – Запад“ Медларойт в американската зона  на окупация. След създаването на двете Германии, тази част от селцето, която била в Тюрингия, от разделението през 16 век, останала в ГДР, а Баварската половина в ФРГ.
Тридесет и седем години никой не можел да пресече тази граница. В Западен Медларойт имало голям брой посетители, а Източния се охранявал строго и се смятал за един от най-чувствителните райони на границата на ГДР. Било забранено на хората дори да се поздравяват от двете страни на границата.
На 9 декември 1988 г, бил установен контролно пропусквателен пункт за пешеходци. Разрушаването на стената станало на 17 юни 1990 г. Днес останките от нея са само тъжен спомен от историята на близкото минало.