В дебрите на Африка пред вожда на племето минавало шествие на робите. Внезапно той се спрял на един от тях, който по някаква причина не му се харесал и заповядал на слугите си да сложат стрели към тетивата на лъковете си и да „измият оскърблението с кръвта на роба“.
Англичанин, станал свидетел на това, отишъл при вожда и го помолил да пощади живота на роба, предлагайки му много пари и ценни подаръци, но той му казал:
– Аз не искам слонова кост, роби или злато. Мога да нападна съседно племе и да ограбя богатствата му. Не искам облагодетелстване от бял човек. Аз искам кръв.
Вождът наредил на един от слугите да сложи стрела в лъка си и да стреля в сърцето на роба. Младият англичанин се втурнал да го защитава и тогава стрелата пронизала ръката му. Изкарал от ръката си стрелата и показвайки течащата кръв от раната, младият мъж казал на изумения на вожд:
–  Давам моята кръв за кръвта на този роб и моля да се пощади живота му.
Такова зрелище африканецът никога не бил виждал. Ето какво обяснение дал вожда на роба:
– Белият човек те купи с кръвта си и ти си длъжен да му принадлежиш.
Тогава робът паднал в нозете на избавителя си, сълзи тачели по лицето му и той казал:
– Бели човече, ти ме купи със своята кръв и аз ще ти бъда роб завинаги.
Белият човек не могъл да накара негъра да се махне от него и да бъде свободен. Той стоял при него и всякаква работа изпълнявал с голяма радост. Привързал се към спасителя си и му станал предан слуга.
Ако сърцето на този беден роб е било пленено от кръвта на ръката на чужденеца, то какво можем да си помислим за дълбоките и болезнени рани на ръцете и краката, а също и пронизването с копие на Исус Христос в ребрата?
Господ Исус Христос е нашият Изкупител и Спасител от греха, смъртта и ада, как може да не Му се посветим в служение?

Един човек щом повярвал в Господа поискал да спечели много души за Бога, но не можел да проповядва и да разговаря с хората. Той молел Бог да му открие как да направи това.
И скоро получил отговор. Имал добра платена работа, за това решил да поддържа двама мисионери, единият в Африка, а другия в Америка.
Бог изобилно благословил труда на мисионерите и те постоянно изпращали съобщения за нови придобити души. Това много насърчавало човека и той се трудел още по-усилено.
За да издържа семействата на мисионерите, му се наложило понякога да работи и допълнително, за това той често пропускал богослуженията в делничните дни.
Попитали го:
– Защо идваш само в неделя?
– Аз денем и нощем участвам в проповядването на благовестието и много хора се обръщат към Господа.
Запиталите го хора не разбрали първоначално за какво им говори, но когато им показал писмата на мисионерите, те разбрали всичко и благодарили за тази ревност към Бога.
Нищо не уподобява човек на Бога така, както благотворителността. Ако християнина има земни богатства, той трябва щедро да допълва човешките потребности на бедните и тези, които се трудят за разпространение на благовестието.
Ако нямаш богатство, направи го с молитва или с каквото и друго, което можеш да правиш, за да се прослави Бога и много хора да се спасят от гнета на греха.

На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.

Би било подвеждащо да се мисли, че невежеството сред политиците е свойствено само за миналите епохи.
След Втората световна война в Африка и Азия възникнали държави начело, на които стояли хора, които умеят да стрелят и да командват по времена битка, но изобщо не са наясно с тънкостите на икономиката и политиката. Дори някои не се стремят да скрият това.
Например, министърът на финансите на Индонезия Сухарто казвал:
– Аз абсолютно нищо не разбирам от икономика, за това съм идеалния министър на нашата република. Когато тя правеше първите си крачки, аз бях първия й касиер. Тогава давах йени на килограм. Сега, всъщност, правя същото, но само с наша валута.

В Африка много от термити, напомнят на нашите мравки. Термити живеят в големи семейства и  създават своите домове от глина и пясък. Жилищата на термитите имат пирамидална форма и са много високи.
В африканските савани расте висока трева, която изсъхва напълно през лятото.  По това време много лесно възникват пожари, които се разпространяват на стотици хиляди километри. Те са много страшни. Гъстият дим се издигат към небето и закрива слънцето и облаците. На земята всичко се унищожава, остава само един слой черна пепел. Всички живи същества изгарят в огъня, остават живи само термитите, поради техните огнеупорни жилища.
Нека тези насекоми ни послужат за пример, за времето, когато сме подложени на огнени изпитания. Изпитанията се нещо съпътстващо ни тук на земята и те като в огледало ни показват състоянието на вътрешния ни човек.
Животът  на всеки е една верига от изпитания. „Огънят“ е за пречупването и очистването ни.
Всяко наше действие ще бъде изпитано с огън. За едни те ще бъдат злато и скъпоценни камъни, а за други слама и сено, която огънят бързо ще погълне. Но на които делата устоят, те ще получат награда.