Второто по големина животно след слона скоро ще изчезне. В резерват на Кения е умрял, вероятно последния мъжки представител на северния бял носорог, способен да се размножава.
На Земята са останали шест животни от този вид, почти унищожени от бракониерите в Централна и Източна Африка. Роговете на тези животни много се ценят в китайската народна медицина.
Животно на име Съни, родено през 1980 г. в чешкия зоопарк Двур-Кралове е починало от естествена смърт. Това е единствения зоопарк, където се е родил в плен представител на този подвид.
Северният бял носорог е подвид на бялия носорог. Представители на друг, едноимен с подвида, живеят на юг в Африка. Той е много по-малък от северните си събратя, а популацията им е значително по-голяма.
През 2009 г. са пуснали два мъжки и две женски, отглеждани в Чешката зоологическата градина. Експертите се надявали, че женските полови хормони ще се нормализират в дивата природа, но опитите за чифтосване дори и със странична помощ не успели. Семето на мъжките носорози от Двур-Кралове, се съхраняват в Института за зоологически изследвания на дивата природа Лайбниц в Берлин.
Двойка носорози, които не могат да дадат потомство, поради напредналата си възрат, живеят в зоопарка в Сан Диего. Друга стара женска живее в Двур-Кралове.

Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.

Най-силно е намаляването в периода 1970-2010 г. Популацията на сладководните видове е намаляла  до 76%.
Броят на дивите животни в света през последните 40 години е намалял наполовина. Това се посочва в доклада на Световния фонд за дивата природа (WWF) «Living Planet“ и Лондонското зоологическо общество.
„Здравето“ на Земята се измерва по два особени показателя: състоянието на живите организми на планетата и отпечатъка на изменение на екологията.
„Living Planet Index“ отразява броя на повече от 10 хиляди представители на популациите на бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. От 1970 до 2010 г. индексът на живата планета е намалял с 52% – повече от два пъти. Най-силно е намаляла популацията на сладководните видове до 76%, това е сравнително завишен темп в сравнение с морските – 39%, живеещите на земята – 39% видове.
Сред основните причини за спада на животинските популации са промяната и унищожаването на местообитанията на животните, изменението на климата и нерационалното използване на природните ресурси.
В Южна Америка намалението е на 83%. Тясно следвани от Азия и Тихоокеанския регион – 67%. Европа и Северна Африка, отнасящи се към палеарктичен региона падна на 30%.
В доклада е отбелязано, че броят на хората на планетата през същия период се е увеличил от 3,2 милиарда до почти седем милиарда. През 2013 г. населението на планетата вече е 7,2 милиарда души, а до 2050 г. се очаква тази цифра ще достигне 9,6 милиарда.
Докладът предлага на жителите на земята, да измислят начини за икономично и разумно използване на ресурсите на планетата.

Ол Доиньо Ленгаи е единствения „хладен“ вулкан на Земята. Той е разположен в Танзания, Източна Африка, на височина 2962 метра надморска височина. Кореното население го нарича „Планината на черния бог“.
Лавата на обикновените вулкани има температура 1100 градуса Целзий и червен цвят, но не и този вулкан. Каква е причината за тази „странна“ лава?
Болшинството от вулкани са пълни със силикати, а Ол Доиньо Ленгаи с карбонати. Именно за това лавата на „хладния“ вулкан има толкова ниска температура – само 600 градуса по Целзий. За това при изригване има черен цвят, а не червен като другите.
Минералите съдържащи се в лавата на „Планината на черния бог“ са лишени от вода. За това, когато лавата има контакт с влагата от атмосферата става бърза реакция. Освен това лават просветлява веднага след свършване на изригването.
На самия връх на вулкана са се провесили разтърстващи красиви сталактити. Те могат да стигнат дължина до два метра. Лавата на Ол Доиньо Ленгаи е течна, като вода и през много малък процеп протича надолу и се оформя като сталактит.
Всички тези особености на вулкана Ол Доиньо Ленгаи били изучени едва в началото на шейсете години на миналия век, тъй като на вулкана било много трудно да се изкачват, поради стръмните склонове. Колкото сме по-близо до кратера на вулкана, толкова по-рохкава става пепелта и краката буквално потъват в нея. Първото успешно изкачване било направено през 1966 г. от геолозите Доус и Кларк.
В подножието на вулкана се намира езерото Натрон, известно с големия си брой розово фламинго.

В природата има много интересни растения. Едни предизвикват възторг, други отвращение. В Африка има растение, което е трудно да се нарече такова. То по-скоро е гъба. И името на цветето идва от думата „гиднор“, което идва от гръцки и означава гъба. Става дума за необикновеното растение африканска гиднора.
Това е насекомоядно хищно растение. То има огромни корени, като змии, пълзящи на различни страни. Напипа ли корените на друго растение присламчва се към тях и изпива всиките сокове на последното. Това растение е паразит.
Когато дойдат дъждовете гиднората се появява над земята и разкрива цветовете си. Те достигат до 15 сантиметра и имат ярко червена окраска. Цветът издава миризма на нещо загнило, разлагащо се. Но към тази пъстрота и отвратителна миризма летят различни насекоми, опрашващи гиднората. Разтваряйки напълно цвета си, с миризмата си може да задушат заек, но така привлича много бръмбари и мухи. Те влизат дълбоко в цвета и растението ги поглъща. А когато цветът завехне и започне да гние, ставя място за личинките на бръмбарите
Африканската гиднора дава плодове, които могат да се ядат. Те са добро лакомство не само за животните, но и за местните хора. Смята се, че някои части на това растение са лечебни.