Болната гаснеше много бързо. Сякаш бе задържала развитието на рака, докато не дойде Донка. Хареса я веднага. Разбра, че синът ѝ ще попадне в добри ръце и се призна за победена.

Сбогуваше се без излишен шум. Малко преди смъртта си започна леко да се отдръпва от сина си, за да може Дани да свикне с Донка.

Молеше понякога Донка да остане с момчето през ноща под предлог, че не се чувства много добре. А когато момчето тръгваше с Донка, болната се обръщаше към стената, за да скрие сълзите си. Прибереше ли се синът ѝ, очите ѝ светваха.

Едва можеше да ходи, болеше я много, но не се оплакваше. Отказа лекарствата от болницата, защото я изтощаваха и ѝ се гадеше. Те и без това не ѝ помагаха много, дори не намаляваха болките ѝ.

Болната не можеше да става и Дани изцяло се премести при новата си майка. Жената се интересуваше единствено от това, дали са оправени документите на Дани за осиновяването. Всяко отлагане ѝ причиняваше ново терзание.

Една неделя заведоха Дани да се сбогува с майка си. Най-сетне беше регистриран като син на Донка.

Оставиха детето за няколко минути с болната. Това беше много важен момент и за двамата.

По-късно, когато Дани беше признат за математически гений, сподели с Донка, че е запазил детски спомен, в който някаква бледа жена с пламтящи очи го целува по челото и бузите, и му дава някакъв жълт плик…… Това беше стар албум със снимки, увит в копринен шал.

Донка изчака, докато болната я извика. намери я облегната на възглавницата смирена и усмихната. Целуна сина си за последен път и даде знак на шофьора да го отведе.

Донка застана до жената, взе ръката ѝ, по бузите ѝ се стичаха сълзи:

– Благодаря ти, Марта. Даваш ми това, което най-много съм искала в живота си. Не се тревожи, ще бъда добра майка на Дани, точно като теб, кълна се.

– Направих, каквото можах, – каза тя меко.

Малко след като Дани и Донка заминаха, Марта почина.

Въведено е ново правило в движението на Израел, според което шофьорите трябва да спират пред пешеходната пътека, дори и ако пешеходец стои на тротоара и все още не е стъпил на „зебра“, но се готви да пресича улицата.
Освен това, шофьорът трябва да спре пред пешеходната пътека, ако това е направил шофора, пътуващ успоредно на него.
Полицията посочва, че през миналата година почти 40% от загиналите на пътя са пешеходци, освен това две трети от пътно транспортните произшествия са станали в градовете.
Отдела следящ за пътното движение е заявило, че за новите правила стриктно ще се следи. От там напомнят, че пътници, които се возят на задните седалки трябва да поставят предпазен колан.

В Норвегия можеш да се преместиш от едно място на друго само през планинаки терен или с ферибот през фиордите.
За това съвсем не е изненадващо, че имено в тази страна се намира най-дългият пътен тунел.
Той е наречен Лердалски тунел. Общата му дължина е 24,5 километра.
Една от отличителните му особености е наличието на три изкуствени пещери, който условно делат тунела приблизително на четири равни части.
Основната цел на тези пещери е да премахне умората на шофьора от еднообразието зад стъклото и да премахне загубата на концентрация.
Изобщо, в Норвегия до сега има около хиляди пътни тунели, няколко десетки, от които са под водата.
Общата дължина на всички тунели е 800 километра.

Оказва се, че двигателят може да се прикрепя към всичко, към което имаш желание.
Шофьорите на магистралата във Ферол, Испания, били шокирани. Те видели как по пътя се движи инвалид прикован на легло.
42-годишният Антонио Наваро, който е бил 95 % парализиран, управлява леглото си, с прикрепен към него двигател, чрез устата си.
Оказало се, че Антонио бил пиян и изминал 10 километра по магистралата в насрещното платно, преди да бъде спрян от полицията.

Виждали ли сте някога как голям самосвал сваля товара си?
Шофьорът просто натиска един бутон или превключва лостта и тежкия товар се стоварва на нужната площадка. Самосвалът щеше да бъде напълно безполезен, ако караше постояно своя товар.
Ние не сме създадени, за да се смачкваме по тежеста на притесненията и грижите си.
Можем просто да натиснем бутона на вярата или да превключим лостта на доверието и нашия товар ще се разтовари на раменете на Този, Който е обещал да го носи вместо нас.
Сложи на Неговите плещи товара на земните си проблеми, защото Той се грижи за теб.
Щом Той те е обикнал толкова много, че е взел бремето на твоите грехове, ти можеш да му довериш и малко по-леките товари от живота си.