Преди 3000 години в Китай започнали да замразяват плодови сокове. Принципа за приготвяне на прародителя на съвременния сладолед в това далечно минало бил много прост.
Снегът се смесвал с плодов сироп или сок. Това сега едва ли ще ни дойде наум, като се има в предвид „чистотата“ на снега при сегашната ни екология.
Рецептата за направа на сладолед е пренесена от Китай в Европа от пътешественика Марко Поло в края на XIII век.
Първоначално сладолед можело да се купи само през лятото.
Но когато през 1750 г. французинът Бюисон започнал да използва млечни продукти, сладоледа започнал да се произвежда и продава през цялата година.
Тъй като по това време хранителните добавки никой не е „химизирал“ сладоледа се е правел само от естествени продукти: сметана, белтъци от яйца, шоколад, касис, боровинки, както и други плодове.

3D-принтери сега са в служба на сладкарите. Британски учени решили да поставят сладко мастило в устройствата..
Получили са вкусни и оригинални продукти. С новото устройство могат да бъдат отпечатани триизмерни обекти, използващи обикновен шоколад. „Сладкия 3D принтер“ е разработена от британски учени от Университета на Екзитър.
Отпечатването върху шоколад започва по същия начин, както при всеки друг триизмерен печат. Първо, се отпечатва изображението на равнината и след това слой по слой се изгражда 3D-образната форма. След втвърдяването на един слой на машината се премине към следващия.
Преди това са били правени и други опити да се изградят „хранителни принтери.“ Например, през 2010 г., изследователи от университета „Корнел“ в САЩ са използвали втечнени продукти като мастила за специално проектирани машини.
Най-далече са стигнали японците. Те са се научили да печатат миризми.

Хотел Swissotel предлага на гостите си нова услуга.
След дълги медицински изследвания, била разработена специална методика за клиенти страдащи от стрес и имащи проблеми със съня.
Комбинацията от методи съдейства за разслабване и спокоен сън. Преди да си легнат, клиентите 30 минути дишат горски въздух и получават топла напитка с шоколад.
Медиците са установили, че разредения въздух разслабва, успокоява и предизвика чувство за лека умора.
В стаите на хотела мирише на лавандула, а когато посетителят си легне, специални прибори спомагат на тялото да заспи.
Сутрин, за да почувства прилив на бодрост, клиента прекарва 30 минути под лампа, симулираща ярка слънчева светлина и получава студено питие от билки.

Един голям шоколад може да бъде не само шедьовър на кулинарното изкуство, но и средство за придвижване. Начина да плаваш на такъв сладкиш са демонстрирали френски сладкари, които устроили в град Кимпо уникална шоколадова регата.

Веднъж на 56 годишният Жорж Ларникол, френски майстор на сладкарски изделия му дошла идеята да поплува по реката с шоколадова лодка. Възможността да създаде такова сладко чудо му дали непродадените запаси, които били около 1 200 килограма.

За разлика от трите мъдреци, които се отправили по море в една купа,  Ларникол успял да акостира на пристанището в Конкарно.

Но това не била единственaта шоколадова лодка. Майсторът създал още седем такива, напълно достатъчни за една фрегата. Тя стартирала от френския град Кимпо и привлякла вниманието на хиляди хора. Какво ли не изобретяват хората, но шоколадовата регата е най-вкусната от всички възможни предложени и небивали състезания.

Всяка „шоколадка” била направена от 450 килограма непродаден шоколад. Сладките съдове плавали с кафяви платна, на които било отбелязано логото на Жорж Ларникол.

Трябва да признаем, че не всяка от седемте лодки е стигнала финала. Три от тях са потънали. Когато потомците ни решат да си припомнят старите времена и да почистят коритото на река Оде, ще могат да се „насладят” на славата си.

Зрителите предполагат, че тази акция е предприета с цел да се рекламира известното сладкарско изкуство на Ларникол, но нима това е лошо?

Следващото плаване на шоколадова регата е запланувано в края на юни 2012 година и ще се проведе в Брест.

Облекчаването на автомобилните детайли, позволяващо да се снизи разхода на гориво и намаляване на емисиите в атмосферата е основен проблем сред автомобилистите. Източник на вдъхновение за работещите в това направление инженери послужило парченце от порест шоколад. Идеята се състои в това, че произведените пластмасови детайли, за да намалят теглото си в тях се инжектират газови мехурчета.
Говорейки за метални изделия, намаляване на теглото им може да се постигне чрез използване на друг тип или клас от метал. Преходът към по-трайни и по-леки материали метал могат значително да намалят собственото тегло на превозното средство. Но лекотата на пластмасови части обикновено води до нежелани последици като загуба на сила, издръжливост, намаляване и влошаването на функционални свойства.
На специалистите им се отдало да намерят оригинален подход, който се състои в следното. При отливане на детайлите се използва технологията MuCell, подобна на впръскаването на мехурчета въздух в пластмасата. Получава се метал с пореста микроструктура.
Обемът на автомобилните емисии в околната среда зависи до голяма степен от такива показатели, като масата на превозното средство. Неговото намаляване води до икономия на гориво.
В последните 30 години коли станаха все по-тежки, поради появата на допълнително оборудване и рязко затягане на изискванията за сигурност.
Освен това, технологията MuCell  има следните предимства: отливането на пластмасовите части става при по-ниско налягане и се е увеличил броя на частите, произведени за единица време. Ускореното производство и повишената му ефективност водят до съкращение на енергопотреблението и намаляване на емисиите от промишлеността.
Като част от програмата за опазване на околната среда се предвижда през 2020г. да се намали масата на произвеждани автомобили не по-малки от 100кг и много по-големи модели до 300кг.