Posts Tagged ‘чувства’

Без любов жените надебеляват

четвъртък, юли 20th, 2017

edaМогат ли незадоволените потребности да причинят наднормено тегло?

Много често наднорменото тегло показва, че имаме здравословни проблеми, проблеми в отношенията или голямо количество забрани и ограничения в живота.

Те са причина за нощните „нападения“ на хладилника, употреба на сладки, мазни и пушени продукти в промишлени мащаби.

Храната се е превърнала в „заместител“ на любовта.

Ето защо, въпреки всички усилия, на някои хора им се отдава да отслабнат, а след това отново набират с толкова труд отхвърлените килограми, защото психологическите им проблеми остават нерешени.

Какво да се прави тогава?

Като начало пробвайте да осъзнаете своите чувства. Не ставайте роб на желанията си. Бъдете грижовни и съпричастни едни към други. Запомнете, че вашите мисли не могат да бъдат прочетени. За това всяко премълчаване в отношенията води до обиди и озлобяване.

Върви по правия път

неделя, юли 16th, 2017

indexВ света има много привлекателни пътища, които изглеждат като скоростни магистрали към щастието, но те водят към смъртта.

Хората в света смятат за глупост, да се разчита на Бога. Те следват своите чувства и изчисления.

Жена, която не може да престане да ревнува и вечно намира недостатъци в околните, смята, че е права, но всъщност тя разрушава дома си и взаимоотношенията с хората.

Напразно търси мъдрост разточителния човек, защото той се насища от пътищата си.

Мъдрия човек внимава за всяка своя крачка, Бои се от Всевишния Бог и се отдалечава от злото.

Глупавият и самонадеян човек постъпва според чувствата си.

Когато признаваме Всевиждащия, Всемогъщ и Свят Бог, ние се страхуваме да съгрешаваме пред Него. Благоговейният страх към Бога ни помага да се отървем от примамките на смъртта.

Този, който се бои от Господа се освобождава от страха спрямо хората. Такъв е кротък, търпелив и милосърден.

Този, който се бои от Бога върви по правия път към живота.

Приеми чувствата на другия като факт

четвъртък, май 25th, 2017

indexИван Петров бе добър съпруг и се стараеше не само на работното си място, но и в дома си и все пак нещо куцаше в семейството му.

Винаги се прибираше след работа в дома си, но….. Жена му Христина имаше нужда не само от неговото присъствие. Тя желаеше да има сто процента от вниманието му.

Вероятно Иван не осъзнаваше това, защото след като се прибереше, веднага сядаше  пред компютъра. А жена му се опитваше да му разкаже по какъв начин е минал трудния ѝ ден.

Тя усещаше, че той не я слуша и само клатеше глава, като от време на време казваше:

– Да, да….

Но Иван отстоеше от нея на хиляди километри.

С течение на времето у Христина се насъбра толкова раздразнение и болка, че накрая те избухна:

– Чувствам се пренебрегната. Кого предпочиташ повече компютъра или мен?

Иван се опита да предотврати надигащия се скандал, като каза по-меко:

– Аз те обичам и с нищо друго не бих те заменил.

Но в крайна сметка Христина се почувства безпомощна. Тя започна да се отдръпва, а в замяна на това стана още по-неприветлива и свадлива.

Иван не може да разбере причината за нейното поведение и ѝ казва:

– В последно време си станала толкова мрачна, я се усмихни малко.

Но това не помагаше, а Христина се цупеше още повече.

Така измина доста време. Двамата започнаха да се отчуждават и да живеят като съквартиранти.

А колко по-добре би станало, ако след оплакването на Христина Иван бе казал:

– Вероятно е болезнено и неприятно да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това.

Ако Иван можеше да приеме чувствата и мнението на съпругата си, може би общуването във семейството щеше да се подобри.

Едно ново начало

понеделник, май 1st, 2017

ий7уър7я бТова бе един дълъг и мрачен период в живота на Васко. Той не вярваше в себе си и се осъждаше постоянно. Чувстваше се като в капан.

Това състояние напълно го съсипваше. От устата му ден и нощ се изтръгваха думи, които го нараняваха още повече:

– От мен нищо не става….. Как можах? ….. Ето отново оплесках нещата …. Има ли смисъл да започвам отново това? …. Пак ще се проваля ….Безнадежден случай съм ….

Но всичко това съсипваше не само него, но и отношенията му с другите хора.

Една неделя Васко реши да посети друга църква, различна  от тази, в която ходеше редовно. Смяташе, че всички там го възприемат като неудачник и тотално пропаднал човек.

Когато влезе в първата му попаднала църква, чу пастирът ѝ да казва:

– Има ли желаещи, за които църквата да се моли?

Васко излезе отпред. Той не познаваше този човек, но той му каза:

– Да живееш изцяло погълнат от себе си и собствените си чувства е грях. За да се „излекувате“ четете поне три пъти на ден Посланието към Римляните, 8 глава, първи стих.

„Какъв е този стих?“ – помисли си Васко.

Когато седна на един от столовете, отвори джобния си „Новия завет“ и прочете следното: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“.

Васко много се ядоса на тези думи, но реши да пробва „лекарството“.

Мина цяла седмица и Васко едва тогава разбра, че Бог му беше проговорил, чрез този непознат пастир.

Той продължи редовно да чете този стих месеци наред, докато не се освободи от постоянното самообвинение и чувството за безполезност.

Така Бог постави чрез този стих едно ново начало в живота на Васко.

Църквите не са места за светци, а болница за грешници.

Победеният егоизъм

четвъртък, април 27th, 2017

imagesНай после един свободен час. Зарадвана Евгения седна на фотьойла и взе бродерията си. Това бе едно от любимите ѝ занимания, а днес започваше една интересна фигура, за която трябваше да приложи голяма доза търпение, за да стане, както трябва.

Някой звънна на външната врата. Евгения с нежелание тръгна да отваря, някой бе нарушил тихото ѝ кътче. По петите я следваше десетгодишната и дъщеря София.

На дъжда, без чадър и връхна дреха стоеше млад човек с папка в ръце.

– Извинете, – учтиво каза младежът, – аз събирам пари за Фондация „Грижа за деца със специални нужди“.  Нашите организации се срещат директно с  уязвимите и бедни хора.

Бързайки да се върне към любимото си занимание Евгения учтиво, но бързо каза:

– Съжалявам, но не мога да ви помогна точно днес.

След това бавно затвори вратата.

София погледна изпитателно майка си и попита:

– Защо нищо не дадохме на този човек? Той ходи в студа и дъжда, за да събира пари за бедните.

Сърцето на Евгения се сви.

„Егоизмът ми попречи да използвам тази възможност да помогна на някого, – каза си тя. – Какъв пример дадох днес на дъщеря си?“

Малко по-късно София подаде на майка си рисунка. Тя бе озаглавена: „Човекът с голямото сърце“. На нея София бе изразила чувствата си от срещата с младежа на вратата.

„Трябва да взема пример от нея, – помисли си Евгения. – Това е важен урок за мен. Ще го помня докато съм жива“.

През следващите години София продължи да рисува, когато нещо я развълнуваше, а Евгения внимаваше да не пропусне нито една възможност да се прояви като щедра християнка.

Махни го от живота си

четвъртък, март 9th, 2017

imagesНикога не се чувствай виновен, че отстраняваш зловредните хора в живота си. Няма значение дали това са, работодател, приятел от детството или нов познат.

Не прави място на хора, които ще ти причинят болка или ще те накарат да се чувстваш малък и незначителен.

Ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по ужасен начин, трябва да се махне от теб и живота ти.

Неподозирана промяна

неделя, февруари 26th, 2017

originalДнес лова на животни не е свързан за снабдяване на семейството с необходимата храна. Той се е превърнал в хоби, един вид спорт.

Много мъже се съревновават по време на лов, кой колко дивеч ще удари, а други се хвалят с трофеите си.

Марин с нищо не се отличаваше от мъжете пристрастени към лова. Дойдеше ли подходящото време нарамваше пушката и потегляше.

Но един ден се сблъска с нещо необичайно.

Чу характерното трополене на копита.

– Нямаше съмнение, това е елен, – каза си той. – Но какво прави толкова близо до ливадата?

Воден от ловната си страст, взе пушката си и отиде да провери, как стоят нещата.

Още от далече забеляза едрият екземпляр. Едър елен се опитваше да освободи рогата си от бодлив тел, хвърлен в наръч слама.

– Навярно е бил привлечен от тази изхвърлена плява. За това е дошъл до малката купчина  – засмя се  Марин – и рогата му са се оплели в тела.

Марин потърка челото си.

– Каква лесна плячка. Превърнал се е в лесна мишена, – въздъхна ловецът. – Не се учудвам, тази зима бе доста сурова, снегът много трудно си отиде. Как ли е намирал храна в гората?

Ловецът забеляза:

– Рогата му са доста красиви. Добре ще паснат над новата ми камина.

Започна истинска борба в ума му:

– Ако беше в гората, преследващ дивеча и стреляш добре, а сега?

– Как можеш да убиеш това беззащитно животно?

– Но виж само рогата му….

– И какво ще разказваш , за тези рога, които смяташ да окачиш на видно място? Убил си животно, което се е оплело в бодлив тел…. Та това е смешно.

– Ако го пусна ….?

– Сега си само ти и елена, какво чакаш. Смили се на животното, то и без това кой знае колко време се е мъчило да се освободи, без да разбира какво става с него.

Марин огледа ливадата, а после приближи елена. Животното трепна, усетило нова опасност. Не можеше да избяга, беше се здраво оплело.

Марин и еленът се спогледаха. Очите на елена бяха изпълнени със страх. В тях се четеше паника.

Марин, все още се  разкъсваше от противоречиви чувства,  но се наведе …. и освободи рогата на елена.

Животното стоеше още няколко секунди, взирайки се в ловеца с пушка, без да разбере, какво точно се е случило, а след това бързо побегна към гората.

– Живей, красавецо, достатъчно си се намъчил …., но внимавай, засека ли те в гората …..

Марин се обърна и тръгна към дома си, но нещо се бе пречупило в него. Ловецът, преследвача на дивеч, ….. се беше смилил.