Може да се твори и рисува не само с молив и четка.
Не вярвате ли?
Погледнете, това е нещо изумително и същевременно прекрасно!
Тези красиви рисунки в бутилките, са направени с дим.
Художникът Джим Динджилиан създава невероятни шедьоври по много оригинален начин.
Вместо да използва молив или бои, той твори чрез необичаен материал – дим.
Динджилиан напълва бутилка с дим, а след това с помощта на специална пръчица, го разпределя така, че да се получи рисунка.

Илюстрациите на Павел Кучински потвърждават, че „светът си е загубил има“.

Този талантлив художник е известен със своите сатирични илюстрации за съвременното общество

Всяка негова рисунка е внимателно обмислена. Той се старае да внесе с четката си, колкото се може повече смисъл и да накара хората да се замислят, накъде са тръгнали.

Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

Полски писател Михаил Хоромански веднъж казал: „Вие можете да лъжете не само с думи, но и букети“. Следвайки това изявление, за творчеството на американската художничка Карол Каваларис, перифразирайки Висотски, можем спокойно да кажем: „Нито една пъпка не лъже“.
Карол Каваларис е авторка на прекрасни картини с „цветя“. На пръв поглед изглежда, че те са нарисувани с маслени бои, но в действителност това е цифрова живопис.
Художничката владее традиционната техника на рисуване, но предпочита по-модерни технологии, защото те дават възможност за реализиране на най-дръзките идеи и стимулират въображението.
Деството си Карол е прекарала в Южна Калифорния, а сега живее е Колорадо. Тук тя може да се насладите на невероятните пейзажи на Скалистите планини, разходките в гората, с една дума, да бъде сама с природата. Красотата на света вдъхновява художничката да създава картини. Често, в допълнение към цветовете, тя изобразява животни и птици. Карол Каваларис в работата си използва такива графични редактори като Photoshop и ArtRage. Тя се шегува, че  като всички рисува с „четка“, само че за платно ѝ служи екрана на монитора.
Някои изображения са създадени изцяло на компютър, има и такива, в които комбинират реалност и полета на фантазията.
Понякога авторката приема като основа обикновена снимка и я „доработва“ с Photoshop. Модел с подобна техника Карол нарича „живо изкуство“.
Резултатът е наистина впечатляващ, насладете се!

Франско-канадският художник Стивън Спазук сънувал сън, който в последствие определил дейността му за много години напред. Когато се събудил той съвсем ясно виждал как създава своите произведения. Изхвърлил моливите и четките и започнал да създава картините си с огън.
Тази техника е доста сложна и отнема много време. Ето защо голяма част от деня художникът прекарва в работното си ателие.
Неговите произведения се състоят от малки фрагменти, подобно на мозайка.
Вълшебството започва, когато художникът поднася пламъка на свеща към листа хартия. В този момент се образуват абстрактни форми, от които художникът буквално подрежда бъдещия образ. След това той дорисува образа със специални четчици и други инструменти.
Художникът си спомня, че е растял в много хармонично семейство, в атмосфера на любов и разбирателство. Като дете е бил плах и срамежлив. Прекарвал е много време гледайки естествения модел на дървената врата и движението на облаците през прозореца. Може би това е оформило удивителната му фантазия, която е спомогнала за създаване на такива шедьоври.