Става въпрос за компютър Forerunner 610 на компанията Garmin.
Този електронен помощник прави статистика на вашите тренировки, помага правилно да се изчислят натоварванията ви.
Той може да стане ваш виртуален партньор, помагащ ви да бягате по-бързо, надминавайки досегашните си успехи.
И всичката тази функционалност е затворена във водоустойчив ръчен часовник със сензорен екран, който тежи само 72 грама.
Така че можете да го използвате при всякакви условия.

През XIX век по време на буря в Петрюи, в южната част на Франция, работникът Елсон с приятеля си, по време на дъжд, се укрили в една колиба. В нея ударила силна мълния. И двамата оцелели, но на гърдите на Елсон били „преснимани“ бора и тополата, стоящи зад прозореца, а също и отпечатък на контурите на джобният му часовник.
По време на трагедията  през 1945г. в Хирошима и Нагасаки, според свидетели, подобни на топлинно изгаряне следи, са се появили върху жителите на тези градове след ядрения взрив, под форми на листа и клони.
Едни смятат, че тези „рисунки“ са вследствие на мощно излъчвани, а други, че невидима ръка е оставила белег за доказателство на своето присъствие, но ясна теория за появата на тези и подобни „картинки“ за сега няма.

Всеки знае как работи пясъчния часовник. А за пясъчен двигател чували ли сте?
Негов конструктор е К. Бобошко.
За да разберете как работи погледнете на схемата. Вероятно забелязвате, че тънка струя пясък тече надолу и запълва лявата страна на малка турбинка.
Разбира се лявата страна постепенно става по-тежка и по този начин се получава въртящ се момент.
Турбинката започва да се върти. Честотата на въртене зависи от скоростта на запълване на отсека и натоварването на изходящия вал. Не е трудно да се изчисли въртящия се момент. Той ще бъде равен на произведението от масата на пясъка запълваща отсека на турбинката по рамото.
Знаейки тези данни може да се определи и електрическата енергия. Разбира се тя е малка, само няколко вата, но може да задвижи механична играчка или някакъв модел.
За да тече пясъкът постоянно, автора на конструкцията предлага преместване на външния пръстен относително навътре. Ако го завъртите на 45 градуса срещу часовниковата стрелка, вие отново ще пуснете двигателя.

Често обзавеждаме къщата си с необичайни дрънкулки, но не разглеждаме тоалетната, като обект за украсяване. Може би трябва да поправим тази грешка.
Например, оставете обикновената ролка, която държи тоалетната ви хартия и я заменете с оригинална , съдържаща радио и часовник.
Тази забавна вещ ще разнообрази пребиваването ви в такова прозаично място. Настройте радиото на нужната вълна и любимата музика ще бъде винаги с вас. Може да чуете новините и винаги да бъдете в крак с времето.
Повече не е необходимо да взимате вестник с кръстословици и тетрис. Всичко това е доста неудобно. Химикала ви пада и се укрива в най-тъмния ъгъл на тоалетната, тетриса пищи и ви пречи да се съсредоточите.
Радиото и часовникът работят на батерии. Няма да ви е скучно, даже ако в целия град спрат тока.
Устройството е изработено от пластмаса и има добър вид. Ако не смятате всичко това за глупост или шега, можете спокойно да го използвате в тоалетната си.

Търсенето на  вечен двигател датира от древността. Първият записан опит за конструиране на  вечен двигател датира от VIII в. в Бавария. Той се  основавал  на серия от малки магнити, прикрепени към колело, подобно на колело на Ферис. Колелото било поставено върху много по-голям магнит, който се намирал на пода.  Докато всеки магнит върху колелото преминава над неподвижния магнит,  се предполагало,  че той първо ще бъде привлечен, а после отблъснат от по-големия магнит,  като по този начин ще бута колелото и ще създава вечно движение.
Стимулът за конструиране на машина с вечен двигател бил толкова мощен, че измамите станали нещо обичайно.
Стремежът към конструиране на машина с вечен двигател обаче не е безплоден от научна гледна точка. Тъкмо обратното — въпреки че изобретателите така и не са създали машина с вечен двигател,  огромният обем на времето и енергията, вложени в изграждането на такава приказна машина,  е накарал физиците да проучат внимателно естеството на топлинните машини.
Например през 60-те години на XVIII в. Джон Кокс разработил часовник, който можел наистина да работи вечно,  тъй като се захранвал с енергия от промените в атмосферното налягане. Промените във въздушното налягане задвижвали барометър,  който после въртял стрелките на часовника.  Този часовник работел наистина и  съществува и до днес. Часовникът може да работи вечно,  защото енергията се извлича отвън под формата на промени в атмосферното налягане.
Машини с вечен двигател като тази на Кокс накрая накарали учените да изкажат хипотезата, че такива машини биха могли да работят вечно само ако енергията бъде внесена в устройството отвън,  т.е. ако общото количество на енергията бъде запазено.