Един човек по време на икономическата криза загубил работата си, голяма сума пари, жена си и дома си.. Веднъж видял каменоделци, работещи под купола на една църква. Един от тях оформял триъгълен камък.

– Какво правиш с този камък? – попитал мъжът.

– Виждаш ли отвора на върха около шпила? Придавам на камъка нужната форма тук долу на земята, за да пасне на върха.

Мъжът се просълзил. Струвало му се, че Бог му говори чрез каменоделеца и той осъзнал защо преминава през тези изпитания..

В думата „изпитание“ са съчетани две реалности. Една от тях е действие за преминаване на изпита, а другата се отнася до вътрешните преживявания, който са следствие от болките, мъката и  неуспеха. Изпитанията в живота изграждат характерът ни. В тях се проявява нравствената сила на човека. Всичките изпитания имат една цел .да ни направят твърди, кротки и да ни отучат лекомислено да се отнасяме към живота.

Както огъня прави ярки цветовете на минералите и ветровете помагат на величествените кедри да пуснат по-дълбоки корени в земята, така и изпитанията служат, за да получим сила за устояване в живота..

Желязото се изпитва чрез огън, а човекът чрез трудностите, изкушенията и нещастията. Златото се опитва чрез огън, а човек чрез преживяванията.

Съчетаването на служене на пълно работно време в църквата с бизнес е възможно, но е много трудно. Не трябва само, служителят в църквата да се увлича в печеленето на пари.
Съчетанието на бизнес и служение е много трудно. Рано или късно трябва да се направи избор в полза на Божието призвание. Може да се делегират задълженията и отговорностите в дейността на верни хора.
Когато служителят има много потребности трябва да съчетава работата със служението. Това съвсем не е срамно. Но главното е един служител да не се увлича в печеленето на много пари, защото те са средство, а не самоцел.
Дано Бог помогне да се подържа баланс при вземане на правилните решения, така че служителят да се грижи за семейството си и да не изоставя работата в църквата.
Ако се вгледаме в опита на нашите бащи, по-голямата част от тях са работили в предприятия и са се грижили за църквите. Днес, ние често се сблъскват със ситуация, в която църквата се грижи за пастирите си. Нека Бог даде мъдрост, как правилно всеки да построи живота си.

Австралийският град Кубър Педи, който е един от основните центрове в света за производство на опал и се намира в пустинята в много гореща зона.
От 2000 г., по-голямата част от населението живее в подземни пещери, които остават след разработването на мините.
Там са направени пълноценни квартири, в които могат да се осъществяват комуникации.
Освен това, в пещерите са разположени много градски обекти, включително гробищата и църквата.

Колкото са сложни изчисленията на физиците. Техните резултати са винаги осезаеми и се проверяват в практиката. Сигурна съм, че за електричеството са написани милиони книги, които не съм чела и по този въпрос са работили милиони хора, за които не съм и чувала. Но виждам светлината, която е  от него.

А къде е върховната добродетел, резултат от цялото богословие и всички тайнства?

Духовните ценности на човека остават незабележими, защото са естествени. За това и християнството никога не е на мода. Защото е здравомислещо, а всяка мода си е лека форма на лудост.

Когато в Италия полудяват по изкуствата, църквата им се струва пуританска. Когато англичаните се превръщат в пуритани, църквата им изглежда прекалено артистична.

Църкавата никога не е в крак с времето. Всъщност тя е извън времето и чака моментът, когато модата ще изкара последното си лято. Тя държи ключа към непреходните стойности.

Веднъж попитали Василий Росляков:
– Къде е по-лесно да се моли човек в църквата или сам в килията.
– Не зная, как е най-добре, защото не ви познавам, – казал Василий. – В църквата е като на кораб, другите гребат вместо теб. А когато си в килията, ти си като в лодка. Сядаш, хващаш веслата и гребеш. Дали ще ти стигнат силите за това, зависи само от теб.