Близо до град Тамбов се намира село Лысые горы. Тук живее Александр, той е на 80 години. В младежките си години бил увлечен от болшевизма, станал атеист и гонител на вярващите.
Веднъж в изблик на ярост против църквата, той хвърлил всички икони, които се намирали в дома му. Те изгорели, освен една. По чудо се запазила и дори не била обгорена само иконата на Св. Николай.
Освен това, иконата сякаш станала като нова след огъня. Боите ѝ засияли като нови, образа станал като жив.
Това чудо удивило много от хората в селото.
Минало време и Александр попадна в затвора, не за клевета, а за разсъждения срещу Бога. В затвора той дал обет на Бога, че ако излезе от там ще отслужи молебен на Св.Николай
През 1953 г. починал ръководителят на страната и била дадена амнистия на затворниците. Така Александр се върнал в къщи. Бившият безбожник дошъл в църквата и помолил свещеника да отслужи молебен за Николай чудотвореца.
Така чрез огнено старадание Бог обновил душата на един човек.

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.

В неделя на 8 юни във Ватикана, по покана на римския папа Франциск, ще бъдат президента на Израел Шимон Перес и председателя на палестинската администрация Махмуд Абас.
Както се съобщава от пресслужбата на Светия престол, папата и неговите гости ще отправят „молитва за мир.“
Идеята за тази символична церемония бе изразена от главата на Римокатолическата църква по време на неотдавнашното ѝ посещение във Витлеем и Ерусалим.
Хиляди хора идват в Йерусалим, за да се помолят, на различни езици искайки едно. Този град живее с молитва. В него няма място, където да не се молят. Той целият е изпълнен с молитва.
Молитвите са различни…. „Молитвата за Йерусалим“ е съкровена молитва не на един човек и на много. Човек произнася молитва към Всевишния в своята слабост и обърканост. Молитва за края. Молитва за помощ. Молитва за близки. Молитва за себе си ……Така е устроен света, че всеки човек, на един или друг етап в живота си, изведнъж се оказва в задънена улица  и моли за помощ. Всички минават през това …….

Американски архитект пристигнал в Лондон. Той бил на бизнес пътуване и искал да види всички известните сгради в Лондон.
Нямал много време, за това помолил шофьора на едно такси да му покаже всички стари и известни сгради в Лондон.
Шофьорът най-напред го закарал до лондонския Тауър.
– Това е лондонския Тауър. Тази сграда е била затвор в миналото.
Американецът погледнал сградата и казал:
– Толкова е малък. Такъв в Америка можем да построим за един ден.
Таксито откарало американеца пред Уестминстърското абатство. Шофьорът казал:
– Това е най- известната църква. Крале и кралици са идвали тук, за да се женят.
Американецът погледнал старото здание и казал:
– Ха!Такава църква в Америка можем да построим за два дни.
Шофьорът решил да го закара до по-голяма църква и го докарал до катедралата Св. Павел. Спрял пред нея и казал:
– Това е най- известната църква в Англия. Великият архитект Кристофър Рен я е построил.
Американецът излязъл от таксито огледал църквата и казал:
– Такава църква можем да построим в Америка за три дни.
След това шофьорът го закарал до парламента.
– Тук заседават нашите политици.
– Ха, – казал американецът, – това у нас можем да построим за четири дни.
Шофьорът минал покрай Бъкингамския дворец и дома на кралица Елизабет без да спира. Американецът се развикал:
– Ей! Какви са тези красиви и огромни здания?
Шофьорът погледнал към дворците и казал:
– Не знам. Тази сутрин ги нямаше тука.

Голяма красива църква. Проповядвал пастор. По време на своята проповед, той забелязвал един човек на последния ред с каубойска шапка, мърлява риза и дънки. Веднага след проповедта пасторът отишъл при мъжа.
– Здравейте, господине. Радвам се, че сте дошли в нашата църква. Моля ви, преди да дойдете следващия път, помолете Бог за съвет как да се облечете.
Една седмица по-късно, по време на проповета пасторът забелязал същият мъж. Той пак бил облечен със старите окъсани дрехи и нахлупил протърканата си каубойска шапка. Пасторът едва съумял да довърши проповедта до края и веднага отишъл при мъжа.
– Нима не ви помолих да попитате Господ, как трябва да се облечете за църква?
– Да казахте ми.
– И вие помолихте ли се?
– Да, помолих се.
– И какво ви каза Бог?
– Той ми каза, че не знае, тъй като нито веднъж не е бил тук …..