Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!

Човешкият мозък е една удивителна загатка. Има хора, които са получили мозъчна травма, а след това откриват, че разбират много езици, свирят на музикален инструмент без да са се учили преди на това, жонглират с цифрите …..

Такъв е случая с Джейсън Педжет. Недовършил средното си  образование, Джейсън работил в мебелния магазин на баща си, а нощем гуляел с приятели. Докато един ден го ударили по главата и 31 годишният млад мъж стана гений по математика и физика.
Лекарите установили, че Джейсън има синдром на савантизъм, при който мозъчна травма може да подари на пострадалия неочакван талант в математиката, изобразителното изкуство или музиката.

43 годишният Педжет е един от малкото хора в света, който може на ръка да рисува фрактали. Това са геометрични фигури с голямо количество самоповтарящи се звена. За създаването на един фрактал на Джейсън са му необходими седмици, а понякога и месеци.

В момента дванадесет милиона души по света имат състояние надвишаващо един милион долара. Рекордни цифри!
Това се посочва в проучване, проведено от консултантската компания в областта на управлението и информационните технологии Capgemini.
Увеличил се е броят на супер – богатите. Свръх богат се счита притежателят на повече от 30 милиона долара.
В кои градове живеят те?
Изненадващо е, че сред 20-те градове, където живеят милионерите, не влизат Дубай и Монако.
Начело в списъка е британската столица Лондон – 4224 богати жители, всеки от тях има над 30 милиона долара. Разбира се, милиардери живеят в такива ослепителни градове, като Ню Йорк, Сингапур, Мексико Сити и Сао Пауло Бразилия.
Франкфурт и Мюнхен, две германски града, също са включени в класацията. Във Франкфурт, според проучването живеят 1868 милиардера. Това е достатъчно градът да бъде на 6-то място в света. Мюнхен с 1113 милиардери е класиран на 17-та позиция в световната ранг листа.
Три китайски града, Хонг Конг, Пекин и Шанхай също намериха място в списъка.

Хората си набиват в главите цифри, започвайки от безобидни факти, докато не им се доповръща. Нищо, но за това пък изглеждат много образовани.
Остават с впечатление, че се движат напред, а в действителност стоят на едно място.
И хората ще бъдат щастливи, защото „фактите“, с които те са натъпкани, това е нещо неизменно.

В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..