Група естонски студенти архитекти са построили навътре в горите три рупора – огромни тръби с формата на конус, с които може да се чуе всеки звук от природата.

Диаметърът на всеки от тях е три метра. Любопитните туристи могат да влязат вътре в него.

Студентите хармонично са вградили обектите със съвременен архитектурен дизайн в околната среда.

Рупорите са разположени на такова разстояние и под такъв ъгъл, че звукът идващ от три страни създава уникално звучение в самия център.

Инсталацията може да се използва за нормална почивка, дори и да работи като студио.

Персоналът на пицарията в американския град Колорадо Спрингс  намерил мече в заведението. Хищникът спокойно спял на рафта.

Първоначално събудили мечето, а след това го приспали и го изнесли от пицарията.

По-късно се оказало, че животното страда от недохранване и има открита рана на лапата си. Мечето е закарано в рехабилитационен център, където му предстои възстановяване.

Представител на Сolorado Parks & Wildlife Мет Робинс е казал, че животното отначало е забелязано в двор, намиращ се близо до училището. Оценявайки рисковете, зоозащитниците дошли до извода, че мечето не представлява опасност.

По всяка вероятност, мечето е останало без майка, тъй като няма други съобщения за мечки в и около града.

Министър-председател на Финландия Юха Сипиля приканил жителите на своята страната да покажат солидарност към бежанците, които са тръгнали към Европа от страни, където не спират войните и цари бедност.

За да подкрепи думите си, той е заявил, че е готов да настани бежанци в собствения си дом.

Юха Сипиля пояснил, че имението му в Кемпъл може да стане приют за тези, които търсят убежище. Започнал е да обсъжда с администрацията прехвърлянето на дома си в Кемпъл,  съобразявайки се с нуждите на преселниците.

„Призовавам ви, да не бъдете равнодушни“ – е казал премиерът на Финландия.

Центърът за бежанци е препълнен.

Семейството на Юха Сипиля сега живее в Сипоо, а домът му в Кемпъл всъщност е празен.

Почти три часа Жана и Роси обикаляха поредния търговски център с множество магазини. Доктор Райнов бе преписал тази пазаруваща терапия за да откъсне Роси от тежката атмосфера в болницата.

Наближаваше обяд. Наоколо сновяха майки с детски колички и по-възрастни жени. Двете приятелки се качваха по етажите, слизаха по ескалаторите и се заливаха от смях като ученички.

Роси имаше чувството, че участва в маратон. Тялото ѝ бе отслабнало и доста изтощено. Комбинираното лечение с химиотерапия и лъчетерапия атакуваха не само рака, но и самата нея. Всичко това бавно и постепенно я убиваше. Косата ѝ не бе опадала нацяло, но бе много изтъняла.

Първоначално Жана бе намислила да заведе Роси в някой салон за красота, но после се отказа. Положението на приятелката ѝ бе доста травмиращо, нямаше нужда да го усложнява още повече.

– Дай да го нося, – Жана протегна ръка към пакета, който носеше Роси.

– Да не съм саката, – дръпна се на шега Роси.

– Не исках …..

Роси се усмихна.

– Знам. Просто, когато си болен, хората започват да се държат с теб някак покровителствено. Карат те да се чувстваш по-различен, но и отблъскващ. Сякаш ти е пораснала опашка или ушите ти са станали по-големи. Навярно външно изглеждам слаба и немощна, но от вътре съм си същата ….

– Знам, – каза Жана и я прегърна.

– Това е един доста неприятен начин, чрез който можеш да разбереш, кои са истинските ти приятели. От както влязох в болницата, Владо всеки ден идва и ми носи цветя и храна. Дръж се за него, Жана, той е прекрасен човек, не го изпускай!

– За това мога да поспоря, – засмя се Жана. – Вярно е , че работата му не е лека, но в сравнение с отглеждането на две деца….. – Жана махна с ръка.

Двете вървяха към колата и мълчаха. Изведнъж Роси вдигна глава и се усмихна.

– Не ме гледай така, ще се оправя, – каза тихо тя.

– Непременно, – каза Жана.

Тя се опитваше да се зарази от оптимизма на Роси, но ѝ бе трудно да лъже и не можа да скрие сълзите в очите си.

– Повече се притеснявам за Миро, – каза неспокойно Роси. – Все за някъде заминава, а аз се страхувам, че ще умра, а той ще е далече от тук.

– Всичко ще се оправи. Не се тревожи, – опита се да я успокои Жана.

В последно време Роси сънуваше кошмари. Тя знаеше, че Миро има неприятности, но не можеше да му помогне, а това още повече я измъчваше и натъжаваше……