Малка група от сътрудници на нетърговската организация Media Development Investment Fund. буквално инвестиционен фонд за развитие на медиите е обявила за създаването на Аутернет.
„Външната мрежа“ представлява глобална мрежа, състояща се от малки спътници, чрез които ще се предава Интернет за всеки жител на планетата без филтри и други средства за цензура.
Проектът предвижда стартирането на стотици сателити, които ще осигуряват безплатна безжична връзка към компютър или смартфон. Данните ще бъдат изпратени до стотици наземни станции.
40 % от хората в света все още не могат да използват Интернет, не само защото съществуват изкуствени ограничения, наложени от правителствата, като в Северна Корея, но също така и заради високата цена в отдалечените краища на света.
Предполага се, че потокът от данни е еднопосочен. Информацията ще бъде изпратена от източника към сателитите, които след това ще го предават на наземните станции. Представителите на групата обещават да стартират първата група спътници следващото лято. Пускането и поддръжка на една такава сателитна група струва 100-300 хиляди долара.
Предаването на сигнала ще се извършва чрез прилагане на международно признатите стандарти за Wi – Fi, DVB и DRM.

В Бразилия е основната страната за производство на кафе. На плантациите най-често се използва техника за събирането му, известна като derriça. Кафето се бере на ръка, свалят се всички плодове от клоните независимо от тяхната зрялост.
На някои плантации  за подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производителността се използват механизирани и полумеханизирани методи за почистване на семената. При един от тях се използва пневматичен инструмент, тресящ клоните в резултата, на което плода пада на земята.
Падналите плодове се събират с гребла, а листата, калта и пръчките се почистват ръчно или механично. След това се поставят в големи 60 литрови съдове. Пресеяните плодове се мият в бетонно корито или в специално за това предназначена машина. По време на миенето се отделят слепените, старите, сухи и започнали да гният плодове.
Измитото кафе се поставя на бетонна тераса да  съхне на слънце в продължение на 15-20 дни. За да изсъхнат зърната правилно, те се преобръщат на всеки 20 минути. Понякога, за да изсъхнат по-бързо се използват механични сушилни.
Трябва да се следи за влагата в зърната, иначе ще станат крехки и ще започнат да се чупят, а това намалява цената им.
Когато зърната достигнат идеалната влажност, между 11 и 12 процента, механично се очистват от люспите.
След това се разпределят по чували и ги изпращат по предприятия, където ги класифицират и подлагат на по-нататъшна обработка.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.

С настъпването на новата 2014 г. в Интернет възникна бум за търсене на календари от 1986 г. Странното е, че те съвпадат по дните на седмицата с този от 2014 г. Днес множество любители на парадоксите се опитват да се снабдят с календар с 28 -годишна давност.
В резултат на това, много хора ровят в килерите и таванските помещения, за неизхвърлени календари от 1986 г. Цената им в Интернет достига до 100 долара за един брой.
От тази ситуация са се възползвали създателите на знаменитият календар италианската автобусна компания „Пирели“. Те взели решение да публикуват фотографии, които били направени за календара на 1986 г., но не влезли в него. Сега те са се появили в календара за 2014 г.
Между другото, днешния, както и този през 1986 г. календар имат интересна особеност, те започват и завършват в сряда.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….