Специалисти от Университета в Британска Колумбия са разработили гъвкав сензор, който може да се използва за създаване на интелигентна кожа за роботи, както и гъвкави сензорни екрани на смартфони.

Датчикът се състои от проводим на ток полиакриламиден гел, поставен между силициеви слоеве.

Според разработчиците, сензорът може да открие различни видове докосвания. Например, той „усеща“, когато човек почуква леко с пръсти или прокарва пръст по повърхности дори, когато материалът е разтегнат или сгънат.

Това свойство предлага големи възможности за използването им в гъвкавата електроника.

Учените са представили прототипа с размерът 5×5 см. Според разработчиците, сензорът може лесно да бъде намален. Освен това, цената на производство му не е висока, тъй като той е създаден от евтини и достъпни материали.

В съответствие с решението на Европейския съд от 2013 г. ако влакът е закъснял с 1-2 часа, задължително е връщането на най-малко 25% от цената на билета на пътника.

Ако влакът се забави повече от 2 часа, на притежателят на билета трябва да се възстановят най-малко половината от разходите.

Интересно е, че трябва да се компенсира закъснението на влака, дори ако той се забави по „форсмажорни“ причини. Например, жп стачка или ако на релсите е застанал елен или лос, доста често срещано явление за Скандинавия.

Т.е. според мнението на Европейския съд, навремената доставка на пътници до целта е преди всичко.

В Белгия компанията Newfusion, работеща в областта на дигиталния маркетинг, е имплантирала под кожата на своите служители електронни чипове.

Устройствата дават възможност на персонала да отворя вратата на офиса и да използва офис оборудването, включително и компютрите.

По този начин, чипът ще замени знака на компанията, който се поставя върху облеклото на служителите.

Той представлява микропроцесор с размерите на оризово зърно. Цената на чипа е 100 евро.

Тази практика в Белгия се използва за първи път.

С пробива на научно-техническия прогрес и изобретяването на пералнята, на практика в целия свят жените са престанали да смятат прането за неприятна и тежка работа.

Въпреки това, прогресът не е достигнал до всички краища на света.

Например, в Индия поради високата цена на битовата техника, пералня рядко може да се срещне в дома на обикновените граждани.

Освен това, ако човек може да си позволи да си  купи този вид оборудване, той едва ли ще го използва. За това винаги се наема домакиня, която се занимава с изпирането на мръсните дрехи.

Всички останали перат своите неща по обичайния ръчен начин.

Органичните полупроводници продължават да привличат вниманието, защото има непосредствено значение за по-гъвкавата и печатна електроника.

Докато необходимите стойности на мобилността на носители на заряда в органични полупроводници се постигат обикновено, то все още съществуват технически пречки, по-специално свързани с производството на устройства.

Производство на такива устройства, трябва да бъдат от високи добивни продукти, но на ниска цена и процесът да е прост и надежден. За някои методи, признати за перспективни, някои въпроси продължават да бъдат проблем. Например, използването на някои токсични разтворители.

Наскоро екип от изследователи от университета Пърдю и Университета на Калифорния Санта Круз съобщи за технология, която е преодоляла проблема с разтворителите, те използват метода на формоване от стопилка. Предложеният метод използва полимерни смеси, които проявяват висока морфологична стабилност и отлична производителност.

Освен това, тънките транзистори били подложени на допълнителна обработка в резултат, на което полупроводниковият полимер бил възстановен след техническата операция рязане и е показал добра подвижност на зарядите.