За книга заплатили 100 лева и останало да заплатят още толкова, колкото е останало да се заплати, ако за нея е заплатено толкова, колкото е останало да се заплати.

Колко струва книгата?
Ами сега?

Вади химикала и почни да пресмяташ?! По-добре вникни в текста, преди да предприемеш, каквото и да е за разрешаване на задачата.

Самото условие е направено с цел човек да се обърка, за това внимавайте.

Най-нетърпеливите могат веднага да прочетат…

Отговор: Заплатени са 100 лева  + остава да се заплатят още 100 лева. Книгата струва 200 лева.

В съответствие с решението на Европейския съд от 2013 г. ако влакът е закъснял с 1-2 часа, задължително е връщането на най-малко 25% от цената на билета на пътника.

Ако влакът се забави повече от 2 часа, на притежателят на билета трябва да се възстановят най-малко половината от разходите.

Интересно е, че трябва да се компенсира закъснението на влака, дори ако той се забави по „форсмажорни“ причини. Например, жп стачка или ако на релсите е застанал елен или лос, доста често срещано явление за Скандинавия.

Т.е. според мнението на Европейския съд, навремената доставка на пътници до целта е преди всичко.

Ето ви един малък експеримент, който можете да направите с вашите деца.

За целта ще са ви необходими: оцет, 1-2 супени лъжици сода, бутилка, чаша, фуния, балон, тиксо.

Налейте в една бутилка около половин чаша оцет. Внимателно сипете сода в балона с помощта на фуния. След което бързо нахлузете балона върху гърлото на бутилката и го стегнете с тиксо.

Внимателно и здраво дръжте балона върху гърлото на бутилката. Обърнете бутилката.

Содата ще падне в оцета. Ще започне бурна химична реакция, а балона ще започне да се надува.
Въглероден диоксид, отделящ в резултат на химичната реакция, ще създаде налягане, което ще надуе балона.

Ако изцяло не съм се предала в Исусовите ръце, аз ще пазя служението си, ще ценя времето, което отдавам на Бога.

Павел казва, че животът му е необходим, за да изпълни повереното му служение. На него му е било безразлично всичко друго освен основната цел. Да извърши служението, което е приел.

Делата ни могат да ни попречат да се покорим на Бога. Защото като правя нещо за Бога си казвам: „Помисли си, колко добре можеш да направиш това, ако се заемеш с него“.

В този случай Исус не ни казва къде да отидем, решава не Той, а ние, чудейки се къде ще има по-голяма полза от нас.

Не е нужно да се тревожим, къде да се внедрим най-добре, достатъчно е да осъзнаем, че не принадлежим на себе си, а на Бога.

Един ден царят се замислил, икономиката в царството му пропадала сериозно, а той трябвало да намери изход от ситуацията.

– Развитието на икономиката става по един от двата начина – интензивно и екстензивно, – казал си царят. – В първия случай държавата отива по пътя на техническия прогрес. Създава и внедрява иновативни технологии.

Царят въздъхнал , а след това продължил да разсъждава на глас:

– Във вторият случай държавата се развива за сметка увеличаването на количеството на производството и съответните работни места.

Дълбока бръчка се появила на челото му.

– Екстензивното развитие не предполага интелектуален скок напред и създаването на прогресивни технологии. То се основава  на мащабиране на по-рано известни производства. Тогава какво да правя?

Нито първата, нито втората сгрявали царската душа. За това се появила нова форма на развитие, която била въведена от царя. И я нарекли стабилност.

Тази форма на развитие включвала постепенно разрушаване на съществуващото производство, бавна деградация и умиране.

Нововъведението на суверена било прието с ентусиазъм във Великата Държава. Много поколения се жертвали за тази цел. Радостта на потомците била безгранична.

Така царят вседържател придобивал име сред народа …… И няма да бъде забравен.