Архив за етикет: цел

Да мислиш, значи да си задаваш въпроси.

Навярно сте шокирани, не сте очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. Времето на човек е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да си зададе, са предварително определени. Те са само четиринайсет.
Всяка година се формулират все повече въпроси. Стандартните въпроса са: Кой? Какво? Кога? Къде? Защо?
Останалите девет въпроса са: По какъв начин? С каква цел? На кого е изгодно? На кого е неизгодно? С какво е изгодно? С какво е неизгодно? Кои са враговете? Кои са съюзниците?  Какво ще стане? (Е, и какво от това следва?)
Навярно сте развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината.
Разсъжденията на човек се отличават от тези на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава, а от самите събитията.
Понякога неправилно задаваме въпроси, на които други могат да отговорят по-компетентно. В повечето случаи ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината.

Занимания или проявления на духа

Той извади изпод стъклото микроскопичен механизъм, освети го със лампа и като го гледаше внимателно през лупата, започна да работи с малък стоманен инструмент. След миг обаче се отпусна назад на стола си и закърши ръце с такъв ужасен вид, че от това дребните черти на лицето му станаха внушителни като на великан.
— Боже! Какво направих! — възкликна той. — Тази груба намеса! Тя ме обърка и замъгли съзнанието ми. Направих грешката, фаталната грешка, от която се страхувах от самото начало. Всичко отиде напразно, къртовският ми труд в продължение на месеци, целта на живота ми. С мене е свършено!
И той продължаваше да седи, вцепенен от отчаяние, докато лампата замъждука и творецът на прекрасното потъна в мрак.
Така се получава, че идеи, които съзряват във въображението и изглеждат прекрасни и неизмеримо ценни, в досег с практицизма се разбиват и унищожават. За твореца е необходимо да притежава силен характер, който е почти несъвместим с деликатността. Той трябва да съхранява вярата в себе си в скептичен свят, който го наранява с пълното си недоверие. Трябва да се опълчи срещу хората и да бъде единствен свой защитник както по отношение на дарбата си, така и спрямо целта, към която тя е насочена.
Когато най-после отново вдигна поглед към светлината, физиономията му бе студена, безчувствена и неизразимо променена. Животът трябва да се регулира като-механизъм с балансиращи тежести.
Настъпилата промяна бе напълно за добро. Наистина, сега той се отдаде на работата си с мрачна упоритост.
В дните си, изпълнени с безделие и мечти, той бе смятал за възможно в известен смисъл да вдъхне живот на механизмите и от комбинацията с новия вид жив организъм да постигне красота, отговаряща на съвършенството, което природата си бе поставила за цел да постигне във всички свои създания, но не си бе направила труда да го осъществи. Той обаче като че бе загубил точна представа за начина, по който можеше да се направи това, както и за самия проект.
— Напълно се отказвам от тази работа — казваше той. — Всичко бе една илюзия, с каквито младите хора често се залъгват. Сега, когато поумнях, само мога да се смея, като се сетя за нея.
Бедни и нещастни човече! Това са белезите, че е престанал да мечтае. Той бе загубил вярата си в нетленното и сега се гордееше като всички нещастници в подобни случаи с трезвостта, отричаща дори видяното със собствените очи и се доверяваше безусловно на това, което ръката му можеше да пипне. Такава е трагедията на хора, чиято духовност умира у тях и оставя практицизмът, който ги приобщи все повече към неща, които единствено са от значение за него. Но у него духът не бе умрял, нито отлитнал. Той просто спеше.
Въпреки усещането си за сила, страхът да не би смъртта да го изненада, преди да е завършил делото си, го подтикваше към още по-голямо усърдие. Този страх навярно изпитват всички хора, които са се посветили на нещо толкова възвишено според тях, че животът придобива значение само с осъществяването му.
Ако обичаме живота сам за себе си, почти не мислим за кончината си. Но когато животът ни е нужен, за да постигнем дадена цел, тогава осъзнаваме неговата крехкост. Наред обаче с това чувство за несигурност изпитваме и силна вяра, че сме неуязвими за смъртта, докато сме погълнати от дело, за което сякаш сме предопределени и чието незавършване ще предизвика всеобща скръб.
Може ли философът, изцяло обладан от вдъхновяващата идея, която ще преобрази човечеството, да предположи, че ще бъде призован в отвъдния свят и смисленото му съществуване ще секне точно в мига, когато си поема дъх, за да изрече заветните думи? Ако той умре по този начин, ще трябва да минат много векове, докато друг ум се яви, за да открие истината, която навярно е щяла да бъде изречена тогава.
Но историята предлага множество примери, когато най-ценният дух, приел човешки облик в дадена епоха, си отива твърде рано, без да му се даде време да изпълни земната си мисия дотолкова, че да бъде забелязана от простосмъртните. Пророкът умира, а човекът с безчувствено сърце и ленив ум продължава да живее. Поетът прекъсва песента си недопята или я продължава в небесните селения далеч от ушите на простосмъртните. Художникът оставя идеята на платното си недовършена.
Това буди у нас тъга. По-добре е недовършените земни замисли да не се доразвиват другаде. Това често помятане на най-съкровените човешки проекти може да се приеме като доказателство, че земните дела, колкото и да са одухотворени от благочестие и божествена дарба, нямат друга стойност, освен като занимания и проявления на духа.

Хотел позволяващ да се спи сред природата

Френският дизайнер Пиер Стефан Дюма е представил прозрачни сфери с големината на стаи, които дават възможност почти да се спи под открито небе. В такава стая нищо не пречи да се наслаждаваш на живата природа.
Целта на дизайнера била да създаде малко пространство, което да е удобно и комфортно. В него се създава чувство за открито пространство.
Такива стаи вече са се открили във Франция. В тях можеш да се усетиш прегръдката на природата. Всички апартаменти са разположени на близо. Пеша посетителите стигат до главното здание, където могат да закусят, да се въоръжат с телескоп и карти за звездното небе, да използват откритото джакузи и други удобства.
Всяко кълбо е разположено в гориста местност на плоска и твърда основа. Наоколо има пешеходни пътеки, предлагащи възможност на посетителите да навестят съседите си.
Размерите на кълбата са 4 метра в диаметър и на 3 метра височина се намира „тавана“. Тих вентилатор, непрекъснато движи въздуха, като запазва пространството раздуто.
В стаята се намират кревати с по-големи размери, шкафчета, настолна лампа и комплект мебели, състоящи се от маса и столове. Мебелите са в различен стил, за да удовлетворят изискванията на посетителите. Гостите могат да избират между прозрачни и полупрозрачни кълба. Намиращи се в гората всяко кълбо е снабдено с електричество, душове и течаща вода.
Да живееш в тези необикновени по форми стаи, почти не се различава от това да пребиваваш в каква да е друга стая. Цените зависят от местоположението, сезона и удобствата, които всеки посетител избира сам.

Камилата

Един човек видял камила. Започнал да се смее:
– Каква крива шия има само.
Камилата му отговорила:
– Не ме укорявай за моята грозота. Нека да тръгнем по пътя и ще видиш, че моята шия ще се изправи. Тогава ще разбереш, че тя е създадена с определена цел. Ако лъкът не бе изкривен, как щеше да изстрелва стрелата?
Разговорът чул друг човек и казал:
– За разумните хора урода винаги е прекрасен и те никога няма да се присмеят на неговата грозота.

За да постигнеш всичко, което искаш, трябва да поработиш

Не се стряскайте от заглавието, съгласна съм, че в него има двояк смисъл.
Ако си поставим важна цел, трябва да разберем, че без добросъвестност и усърдна работа, няма да я достигнем. Нещата сами по себе си не се вършат. Освен това едва ли някой ще се сети да направи сам нещо за нас. Така че няма какво да се чака. Трябва да се хванем и да го направим.
Навярно си мислите: „Може би ще ми се предостави по-благоприятна възможност и тогава ще го направя!“
Проблема се състои в това, че възможността ще се появи тогава, когато започнете да практикувате в нужното направление, но никога преди това.
От друга страна, за всяка важна цел си струва усилията, които се правят за нейното постигане. Дори и ако на първо време  изглеждат непосилни.
За това, напред, всичко зависи от вас!