Всеки любител на цветята у дома вярва, че неговия „домашен любимец“ има своя собствена душа и би искал да го направи по-„жив“. Например, защо да не даде на растенията няколко крака? За това е създадена „човешката“ колекция от стъклени терариуми с порцеланови крака.
Миланският дизайнер Матео Кубик е създал саксии, които изглеждат като фантастични костюми за стайни растения. Засадените в такива саксии изглеждат като извънземни нашественици, дошли да поробят Земята.
В стъклена купапа на върха има специален отвор, през който растението получава въздух и храна от своя любящ собственик.
Тези, които не обичат класическия бял цвят, могат да изберет саксии с най-необичайни цветове.

Днес по улиците на американските градове, можете да видите човек, който яде само храна от кофи за боклук. Не, той е напълно обезпечен финансово и има покрив над главата си. Този човек е природозащитник, активист, пътешественик. С тези си действия, той се опитва да привлече вниманието на хората към проблема с изхвърлените неразвалени продукти, с които могат да се нахранят стотици хиляди гладни хора.
Според изследвания в Харвардския университет в САЩ всяка година от американците се изхвърлят около 40 процента от храната, цената на която се оценява на 165 милиарда щатски долара!
28-годишният активист и природозащитник Роб Гринфилд решава да покаже на хората колко много годни за консумация продукти, които биха могли да се дадат на нуждаещите се, са в кофите за боклук. На своя велосипед обикаля градовете на Америка, по което време се храни само от кофите за боклук.
Както сам признава, първоначално той се е стеснявал публично да се храни от контейнерите за боклук. Но когато видял, че за една нощ е събрал количество храната, която е била достатъчна, за да се нахранят няколко десетки души, Роб започнал да привлича доброволци за това дело.
Намерените в кофи за боклук неразвалени плодове, хляб и бисквити, доброволци нареждали върху тревните площи или направо на улицата. Минувачи, които разбирали от къде са били взети тези продукти, били силно впечатлени и изненадани.
Като цяло, по време на тази кампания били събрани продукти в размер на 10 000 долара, които били разпределени на повече от 500 нуждаещите се.
Друг човек, който също помагал на бездомните е стилистът Марк Вистън. Всяка неделя той ходи из улиците на Ню Йорк и безплатно подстригва косите на бездомните.

Както ти трябва физическа храна, за да имаш физическа сила, така се нуждаеш от духовна храна, за да придобиеш духовна сила. Библията описва себе си като духовна храна – вода, мляко, хляб, месо в нашия духовен живот. Това е всичко, от което се нуждаете за препитание.
Ако сте строителен предприемач, вие няма наемете човек, който не е ял нищо от две седмици. Ако бяхте командир в армията, не ще изпратите човек в битка, който не е ял от един месец. Така ли е? Ние трябва да се храним, за да имаме сили да изпълни задачите, които стоят пред нас.
Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки, с които се сблъсквате, ако сте гладни до смърт. Ето защо трябва да се храним от Словото на Бога.
За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се хранят с Божието Слово, аз ставам дори по-гладна. Колкото повече се опитвам да разбера колко е добър Господ, толкова повече искам да чета и изследвам Библията.
Нека да оставим Библията да се настани в живота ни по един богат, дълбок, и животворна начин.
И как ще се храните с Божието Слово и ще позволите това да се случи?
Приемете словото с ушите си. Поемане ангажимент за себе си, да отидете на църква и да слушат Божието Слово там.
Четете Словото. Ако Библия е само в дома ви на лавицата, това няма да благослови живота ви. Трябва да имате Библията в сърцето си.
При изучаване на Словото на Бога, дръжте химикал в ръката си. Напишете това, което Бог ви учи. Говорете с други вярващи в малка група за това, което сте открили.
Разсъждавайте върху Словото. Помнете Го и Го пазете в сърцето си.  Ангажирайте с Божието Слово паметта си.

Обикаляха пазара. На ъгъла видяха просяк. Седнал на чувал от зебло. Изглежда това беше единствената му вещ. Просякът беше сляп. Това забелязаха, когато той вдигна поглед привлечен от шума на стъпките им. Очите му бвха замрежени от млечно бяла мъгла.
Слепецът протягаше към всеки минувач ръка за милостиня. Този жест силно ги докосна.
Те бяха баща и дъщеря. Бедността не беше гостенин в техния дом.
Двамата се спогледаха и без нищо да си казват, отидоха и купиха храна.
Върнаха се при просяка. Момиченцето взе храната и се приготви да я даде на просяка. Но баща ѝ каза:
– Събуй си сандалите преди това.
Момичето не разбра, защо трябва да направи това, но послуша баща си.
След това отминаха и оставиха човекът да се нахрани.
– Татко, нали обувките се събуват само пред монах, в знак на почит, заради делото, на което се е отдал?
– Всички сме просяци, – каза мъжът. – няма значение как сме облечени в дрипи, расо или копринени дрехи. Всички искаме от живота едно и също. Този просяк може, би слепец по рождение, израстнал в нищета и изстрадал навярно много, съзира онази красота, заради, която не губи желанието си да живее. За това заслужава дълбоко уважение.
Също както протегнатите ръце на слепеца, човешкия дух чрез Господа може да се извиси над хаоса и разрушението и да разтвори криле за полет.

Моряците, които пътуват до Бахамските острови, се сблъскват с невероятен феномен – плаващо прасе по протежение на крайбрежието на остров Big Major Cay.
Този остров е рай за прасетата, които по цял ден се наслаждават на белите пясъци, а когато огладнеят, отиват да търсят храна по много оригинален начин.
Виждайки туристи прасета смело се хвърлят във водата и плуват до лодките, надявайки се да получат нещо вкусно.
Прасетата са наистина интересни, различни по цвет, а престоя им във водата ги прави по-чисти.
Няколко поколения от свине, са отглеждани в такива условия, за това още от малки са свикнали с водата, а с времето стават добри плувци.