Тази торта е като приказка. В нея живеят нейни собствени герои, крал и кралица.

Този замък ми напомня приказката за снежната кралица. Там също имаше такъв огромен замък, целия направен от лед.

Навярно вие виждате нещата по друг начин, всеки има право да си представя и мечтае по своему.

Тортата има прекрасен златист цвят, който е характерен за дворците и палатите. В подножието му пътеките са обсипани с рози.

При алчните хора няма живите и ярки растения, техните пътечки са сиви и твърди.

Но там, където живеят добри и отзивчиви хора, розите растат с невероятна сила.

Всяко творение може да се разтълкува по много различни начини.

По-важно е да се види истинския замисъл, дори да е под форма и на храна.

Не преминавайте просто така пред такова ярко „представление“.

Христо Петров живееше в малък град. Той бе на 46 години. 19 от тях бе служил в полицията почтено и добросъвестно, за това бе удостоен и с по-висок чин.

През всичките изминали години Петров се бе отнасял отговорно към службата си.

В една дъждовна вечер Христо по служба отиде в един от складовете за продукти на местния супермаркет. Там трябваше да получи храна  за затворниците, а после да я откара в полицейското управление.

Да натовари продуктите в един микробус му помагаше един младеж, който работеше там като товарач.

По време на работата на Христо му направи впечатление, че едната обувка на младежа е обвита с тиксо.

Петров кимна към обувката на младежа и се пошегува:

– Сега такава ли е новата мода.

– Предния ден си скъсах обувките тук в склада, – каза младежа, – а други нямам. Парите, с които разполагам, няма да ми стигнат, да си купя нови. Ще трябва да чакам до следващата заплата, за да имам нови обувки. За това използвах тиксо. Не е много красиво, но поне няма да ходя бос.

Отговорът на младият човек попари шеговитото настроение на Христо. Ситуацията, в която бе попаднал младия товарач трогна полицая.

– Кой номер обувки носиш? – позаинтересува се Петров.

– 38-ми, защо питате?

Петров не отговори.

След като натовариха микробуса Христо отиде в магазина и купи нови обувки за младежа. След това се върна отново в склада и подаде обувките на младия мъж.

– Но …. – младежът се притесни и изгуби дар слово.

След като дойде на себе си, младият човек попита:

– Колко ви дължа?

– Нищо не ми дължиш, – усмихна се полицаят.

– Така не може, – смотолеви бързо младежът.

– На улицата вали дъжд, – каза Петров, – а в такова време краката трябва да бъдат сухи. Полицаите трябва да се грижат за благополучието на съгражданите си. Така, че обувай обувките и не възразявай повече. Просто това е част от моята работа.

– Благодаря, – младежът силно бе трогнат от постъпката на полицая.

По-късно, когато хората хвалеха Петров за това, което е направил, той скромно им каза:

– Радвам се, че можах да помогна на един добър човек. Това беше много важно за мен. През всичките години на работа с престъпници, душата ми загрубя. А ето такива моменти ми помагат отново да се почувствам като човек.

Относно хигиената нещата стоят доста сложно.

Например, астронавтите трябва да използват специален шампоан, но с него трябва да бъдат много внимателни, в противен случай всичко ще се разлети из кораба.

В космическата станция е много чисто, нищо не се цапа. Обувките остават чисти, а дрехите започват да миришат след известно време.

В космическата станция няма къде да се пере, но периодично към нея се скачват товарни кораби, които доставят от Земята храна, вода и други необходими неща.

В тези товарни кораби астронавтите натоварват мръсните си дрехи и боклука, които по-късно се изгарят заедно с кораба в атмосферата.

Поради много уникално заболяване 19-годишнатат жителка на Обединеното кралство в продължение на две години се превърнала в заложник на собствения си апартамент.

Това заболяване във всеки един момент можело да доведе до анафилактичен шок.

Момичето е бил диагностицирано с тежка алергия към миризмата на  всякакви храни. По тялото ѝ се появявали червени петна. Започвали конвулсии, имала и дихателни проблеми.

Девойката е била принудена да се храни само с моркови, сладък лук, целина и чесън, защото само при тези продукти не се предизвиквали алергични реакции в тялото ѝ .

За да улеснят живота на дъщеря си, за която лекарите не намерили лекарство, с което да я излекуват, родителите ѝ построили стерилно помещение, в което не прониквали странични миризми.

Девойката половин година се лекувала чрез  десенсибилизация, за да изчезне свръхчувствителността ѝ. Казано по-просто, момичето съзнателно се подлагало на специална „ароматна атака, като постепенно дозата „се увеличавала“.

В резултат на това, шест месеца по-късно, девойката е била в състояние да спи на отворен прозорец, а осем месеца по-късно да седнат на масата за вечеря заедно със семейството си.

Днес всеки се старае да използва само полезни продукти, да се занимава със спорт и да води здравословен начин на живот.

Въпреки това, много хора не осъзнават, че грешат в своя избор, тъй като наред с полезните компоненти много продукти съдържат и вредни вещества.

Смята се, че корнфлейкс с мляко на закуска е здравословна храна. Най-малко това твърди опаковката.

На една кутия пише, че съдържанието ѝ е полезно за понижаване на холестерола в кръвта, в други, че е полезно за работата на сърдечносъдовата система, тъй като корнфлейкса съдържа голямо количество витамини и минерални вещества.

Но в повечето видове корнфлейкс се съдържа захар и някои вредни съставки. Витамините, които се добавят в него, имат химически произход и практически не се усвояват от организма, дори водят до алергии при дозирането.