Една катеричка решила да похапне от хранилата за птици.

Това за нея било доста трудно, защото храната била окачена на висок хлъзгав прът, но катеричката доказала, че постоянството винаги се награждава.

Няколко пъти тя се опитвала да стигне до горе, но  се плъзгала надолу.

След известно време, животното изчезнало и тези, които я наблюдавали, решили, че тя се е отказала.

Както станало ясно, такъв извод е бил преждевременно възприет.

Любителката на птича храна си починала малко и с един мощен скок се добрала до хранилката. След което се насладила на заслужения обяд.

В John Wardle Architects  са предположили, какъв ще бъде австралийският Мелбърн след 100 години.

Техният проект Multiplicity – „Множественост“ демонстрира огромен мегаполис, растящ не на ширина, а надолу и нагоре.

За да се придвижиш из този град на бъдещето, ще трябва да използваш подземни и въздушни трасета.

Над целия град ще има общ прозрачен „покрив“, който ще се използва за отглеждане на храна, събиране на вода и слънчева енергия.

Според съвременните учени, алуминият в големи количества е много токсичен за човешкия организъм. Той може да предизвика поражение на нервната система, да породи анемия, да навреди на бъбреците и черния дроб и да доведе до израстване на тумор.

Във всеки супермаркет и в обикновен магазин със стоките от първа необходимост се продава пергамент за печене и фолио.

Тогава питаме: Ако се продава фолио, трябва ли да го използваме при печене и съхраняване на любимото си ястие?

Алуминиево фолио в контакт с храната се окислява, а алуминиев хидроксид не е разтворим във вода и не се изхвърля от тялото.

Количеството алуминий, погълнато от храната, е много малко. За да получите някое заболяване при печене и съхраняване на храни във фолио, трябва да  го използвате ежедневно.

Това означава, че можете да използвате фолио за готвене, но не често.

Жителите на много градове в света забелязали, че на улиците им имало малко врабчета. Това силно обезпокоило гражданите.

Изчезването на какъв да е вид свидетелства за нарушението на местната екосистема.

Учените веднага започнали да търсят отговор на въпроса: Защо врабците са изчезнали от градовете?

Оказало се, че причината за това е модернизирането на градското пространство.

През последните години големите градове са станали много шумни и претъпкани с автомобили. Екологичната обстановка в тях е станала много лоша.

За това врабчетата предпочитат да се преместят в предградията или селски райони, където е тихо, зелено и има много храна – различни насекоми.

Тази сутрин Виктор закъсняваше за работа. Дали часовникът не бе звъннал или той не бе го чул, нямаше никакво значение. Виктор трябваше да се състезава с времето, от което сериозно бе изостанал.

Когато се върна от работа, го чакаше го пухкава изненада. На креслото му се бе настанил гостенин, който го посрещна с мяукане.

Виктор разроши косите си с ръка и усмихвайки се каза:

– До колкото си спомням тази сутрин нямах котка.

Той погледна към прозореца, който бе забравил, когато бързаше за работа и поклати глава, след това се обърна към неканения си гост:

– Ясно от къде си се промъкнал. Странно държиш се, сякаш тук си живял цял живот.

Виктор огледа котката, която се оказа котарак.

– Няма нашийник, – каза си Виктор.

След първото запознанство, котаракът започна да обикаля Виктор и да се отърква в крачолите на панталона му, като от време на време мяукаше.

– Навярно си гладен, – каза си Виктор и бързо отиде до близкия магазин.

Там той бързо купи храна и котешки принадлежности, а след това се върна обратно.

Котаракът беше толкова доволен, че мъркаше, докато ядеше.

След като го нахрани, Виктор обиколи съседите си, с един единствен въпрос:

– Да ви се е изгубила котката?

Но съседите вдигаха рамене и не можеха да кажат, чий е изгубеният котарак.

– Явно, ще останеш при мен, но утре трябва до отидем до ветеринара.

На следващия ден новоизпечения собственик заедно с котарака посетиха близката ветеринарна клиника.

Котаракът бе проверен за паразити, бълхи, ваксинираха го и му направиха всички необходими процедури.

Ник, така нарече котарака си Виктор, вече се чувстваше като у дома си. Когато откри банята, веднага скочи във ваната. Спокойно, там нямаше вода.

Когато Ник  се запозна с новата обстановка, взе да се заседява в скута на Виктор. През останалото време се въртеше край новия си стопанин и постоянно си „просеше“ милувки.

Виктор разказваше на приятелите си за появилия се от не знам къде котарак:

– Мисля, че е доволен от новото си място. Какво да го правя, той сам избра мен и моя дом.