Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

Шляейки се по пазара едно куче размишляваше за тежката си съдба.

„Защо някой е щастлив и има всичко: приятел, каишка, пълна купа с храна, дом, а при други няма и една малка частица от това, което прави всяко куче щастливо…..

– Какво съм направи, Господи, – излая нашият познайник, – че си ме лишил от най-скъпото, което може да има едно куче – предан стопанин и приятел …?

Тъпотия, къде сте виждали куче да размишлява за съдбата си, освен това и да се обръща към Бога? Глупости, пълни глупости.

Да, животни, както и хората, които са предразположени към този вид емоции са тъжни, те чакат и вярват.

Алкохол смесен с енергийни напитки увеличава риска от наранявания.

Тези наранявания могат да бъдат от пътно транспортни произшествия, падания, в това число и сбивания.
Смята се, че кофеинът в енергийни напитки може да замаскира седативният ефект на алкохола.

Обикновено, когато пиете алкохол, вие се чувствате уморени и си отивате в къщи. От енергетичните напитки хората са склонни да надценяват себе си, консумирайки повече алкохол и демонстрирайки по-рисковано поведение.

Дали рибата-жаба е мила като котенце? Някои ще кажат „да“, но само уродливо мила.

Какво кара хората да възприемат странните и плашещи създания за симпатични? Защо ние гледаме с умиление скачащ паяк или мадагаскарска ръконожка?

Котенца, кученца и зайчета, които имат големи очи, големи глави и меки тела, свойствени за децата, предизвикват при възрастни инстинкт за защита и запазване.

Австрийската етолог Конрад Лоренц описва това поведение като „бебе-схема“.

Животно може да изглежда неприятно в началото, но след това наблюдателят все пак го намира за интересно, за това иска да отиде и да го види.

Феноменът мило уродство напомня на естетиката на филмите на ужасите и други жанрове на поп културата, където колкото е „по-лошо, толкова по-добре“.

Хората, когато видят ексцентрично създание, могат да изпитат чувство, което активира не грижовни инстинкти, а по-скоро емоции на радост и лекомислие. „Накратко казано, това е нелепо“.

На изток живял един мъдрец, който учел учениците си така:

– Хората могат да ви обидят по три начина. Могат да ви кажат, че сте глупав, роб или бездарен.

Ако това се случи с вас, не забравяйте простата истина:

само глупак може да нарече някой друг глупак;

само роб търси роба в другите;

само посредствеността оправдава чуждото безумие с това, че не го разбира сама.