Архив за етикет: хора

Още не сме се прибрали

Марио и Деси след дълго отсъствие от страната си, се завръщаха от много далече.

След като самолетът кацна, те погледнаха през прозореца и видяха група усмихнати хора, събрани наоколо.

Марио възкликна:

– Виж, Деси, колко много хора са дошли да ни посрещнат.

Радостта му бе кратка.

Тази група не чакаше тях, а някаква известна личност, която бе пътувала с тях в самолета.

Със сълзи на очи и разбити очаквания Марио прошепна на съпругата си:

– Нито един човек не дойде да ни посрещне. Защо? Малко ли направихме в онази изостанала страна.

Деси хвана Марио нежно за ръката и му напомни:

– Скъпи, още не сме се прибрали.

Библията ни казва, че око не е видяло или ухо не е чуло всички прекрасни неща, които Бог е приготвил за Своите деца, но трябва да помним, че още не сме се прибрали.

Някой ден нашите очаквания ще бъдат изключително и изобилно изпълнени.

Марио се усмихна:

– Нашата история все още се пише, така че нека откажем на неосъществените очаквания да ни отнемат радостта ни, защото най-доброто тепърва предстои.

Без надежда

Каква тема само. Обсъждаше се коя е най-тъжната дума.

– Но, – заяви един.

– Изгубен, – сподели друг.

– Безнадеждно, – обади се трети.

– Можеше да бъде, – добави четвърти.

Имаше множество предложения.

– Всички споменати думи описват сърцето на човека без Христос, – констатира Петър. – Какъв контраст са те спрямо Божите обещания.

– В Исус Христос едно изоставено, безнадеждно сърце, преследвано от „ но “ и „ можеше да бъде “ се трансформира в такова на надежда и с цел, – тържествено обяви Захари.

Дядо Стоян се усмихна:

– Когато надеждата бъде отнета от хората, следва бързо морална деградация.

Най-добрата защита

Мариан бе много развълнуван от разглежданата тема:

– Как да се защитим от многобройните изкушения, които се изправят пред нас, независимо дали те са в сферата на секса, парите, властта или нещо друго?

– Първо, обърни внимание на сърцето си, – посъветва го го Горан. – Изкушението винаги започва от вътрешните мисли.

Чавдар поклати глава:

– Не можем да спрем идеите, които ни хрумват. Но не трябва да ги подхранваме. Поддържането на тайните мисли и изследването на възможните последици, позволяват на изкушението да ни представи своите аргументи.

– Има и друго нещо, – вметна Захари. – Трябва да стоим далече от места, ситуации и хора, които ни улесняват да тръгнем в неправилна посока.

– Необходимо е да направим преценка за неизбежните щети и духовна разруха, – смръщи вежди Генади, – които настъпват след това.

– Нека се вгледаме внимателно и отбележим, – наблегна Тихомир, – крайната трагедия.

– Освен това следвайки съблазънта, ние наскърбяваме Бога и отхвърляме жертвата, която Той направи, за да ни спаси в Исус Христос, – изказа се и Владо.

– Какво излиза накрая? – попита Мариан.

– Господ е най-добрата защита, – отговори Филип. – Не забравяй, че греха те доведе до кръста.

– Не мога да потъпча Неговата скъпоструваща любов, – призна Мариан. – По-добре е всецяло да Му се отдам.

Силата на Евангелието

Бе 1973 г. Уганда се тресеше от бруталността на диктатора Иди Амин. Той бе известен като„Касапина на Уганда“.

Много християни в страната бяха бити, изгаряни и убивани по различни начини.

Младият пастор Семпанги знаеше за случващите се гонения и убийства.

Въпреки това на Великден през 1973 г. той смело проповядва за възкръсналия Христос на футболния стадион в своя град пред повече от 7000 души.

След службата няколко служители на тайната полиция последваха младия проповедник обратно в църквата му. Влязоха и затвориха вратата след себе си.

Бе им наредено да отнемат живота му.

Пастор Семпанги, когато си спомни за жена си и малката си дъщеря, се разтрепера.

Но възкръсналият Господ, живеещ в сърцето му, му даде смелост и той каза следното, след като му бе дадена последната дума:

– Аз вече съм мъртъв човек, но животът ми е скрит с Христос в Бог, така че кого ще убиеш? Не моят живот е в опасност, а вашия. Вие сте тези, които все още сте мъртви в греховете си.

Мъжете свалиха оръжията си и Семпанги сподели Евангелието с тях.

По Божия милост тези хора приеха спасение от Бога.

Силата на Евангелието се разкри в слава.

Повод за голяма радост

Цвятко отново се бе разприказвал:

– От опитомяването на огъня и изобретяването на колелото до въздушния транспорт и създаването на Интернет, хората са постигнали забележителни неща.

– И все пак, – противопостави му се Жоро, – въпреки всичките ни напредъци и постижения, възкресението на Исус ни принуждава да се примирим с нашите ограничения и недостатъци.

– Искаш да кажеш, че не сме всемогъщи или всезнаещи, нито сме самопроизхождащи или самоподдържащи се, – повдигна вежди Цвятко.

– Е, опитваме се да го отричаме, но водим губеща надпревара с времето и ежедневно усещаме ефектите от греха и смъртта върху нашите тела, семейства и общности, – отбеляза Жоро.

– Въпреки това, – Цвятко наклони глава на една страна, – откриването на нашата съкрушеност е начинът, по който навлизаме в живот на поклонение, удивление и огромна радост!

– На всеки Великден празнуваме великата Божия победа над греха и смъртта във възкресението на неговия Син, Исус Христос, – отбеляза Жоро.

– Правейки това, ние влизаме в славна среща със силата на Бог, която тържествува над нашите слабости и неспособности, – доуточни Цвятко.

– Именно във възкресението виждаме чистата проява на Божествена любов към нуждаещи се и разбити хора като нас, – допълни Жоро.

– Нека се отвърнем от скръбта и отчаянието, като не мислим за нашите провали или ограничения, а за безграничната любов и сила на Бога, – изрече като пожелание Цвятко.

– Това наистина е повод за голяма радост, – усмихна се сърдечно Жоро.