Понякога чакаме „големия момент“, за да служим на Бога, но малкото „да“ е мястото, откъдето всичко започва.

Филип не беше един от дванадесетте ученици. Той не написа писма в Библията, нито е водил множество съживления. Но това, което е имал, е било желаещо сърце и това е било повече от достатъчно.

За първи път виждаме Филип като избран да помага за раздаването на храна на вдовиците. Да, това е практична работа, но той я вършеше, както трябва.

Верността в малките неща е отворила вратата към по-големите.

Когато преследването разпръснало вярващите, Филип не се отдръпнал. Той се озовал в Самария. Това е район, който много евреи избягвали, но той започнал да проповядва там.

Случвали се чудеса, хора били изцелени, радост изпълвала града. Всичко това е станало само, защото Филип просто е следвал Духа.

Не ви е нужна титла или платформа, за да бъдете използвани от Бог.

Послушанието е важно. Бог вижда този, който подрежда столове, моли се тайно или протяга ръка към ближния. И използва всичко това.

Къде днес Бог ви кани да кажете „да“, дори да ви се струва малко и незабележимо?

Знайте, че вашето послушание може да бъде началото на нечий друг пробив.

Методи бе отново с приятеля си Симеон. Двамата не бяха се виждали отдавна, тъй като Симеон се премести да живее на друго място.

Сега те отново можеха да споделят това, което ги вълнуваше в момента.

– Мъдрият човек е търпелив към хората, – отбеляза Методи.

– Е, разбира се, – възкликна Симеон. – Щом разбере причината за лошото поведение, веднага намира смекчаващи вината обстоятелства.

– За разлика от него, избухливият реагира гневно. Той не търси разбиране, – изтъкна Методи.

– Гневът донася още по-големи конфликти, само със сътрудничество и компромис може да се достигне доброто, – намекна Симеон.

– Все пак гневът сам по себе си не е грях, – отчете Методи.

– Но трябва да бъде краткотраен, насочен изцяло за разрешаването на даден проблем, – бързо реагира Симеон.

– В крайна сметка трябва да води до спокойствие, – поклати глава Методи.

– Ето, Божият гняв е за миг, – махна с ръка Симеон, – но благоволението Му продължава цял живот.

– Не контролираният гняв стимулира много други грехове, – забеляза Методи.

– Така е, – съгласи се Симеон. – Никоя друга емоция не води до толкова много насилие и трупове.

– Гневът разрушава взаимоотношения, дори цели животи, виждал съм това няколко пъти, – сподели Методи. – Това особено е показателно чрез отречения натрупан гняв.

– Забележи,- въздъхна Симеон,- Божият гняв срещу мен никога не е бил погрешен и въпреки това Бог го отхвърли чрез Исус.

По този въпрос можеха още дълго да говорят, но денят преваляше, а и те трябваше да се прибират вече.

Много хора изпълниха балната зала.

Празнуваха годишнина от създаването на благотворителна организация с нестопанска цел.

Бяха се събрали да почетат онези, които съдействаха за появата и развитието на тази организация.

Един от основателите сподели:

– Бяха дадени хиляди доброволчески часове и милиони средства, но ние не бихме успели без помощта на Бога.

Друг каза:

– Организацията процъфтя не благодарение на човешките усилия, а защото Бог се грижеше за нас.

Правилно е да отбелязваме постиженията си, но в същото време е нужно да отдаваме слава на Бога.

Успехите в живота ни са чрез Господа и за Негова прослава.

Жегата едва се понасяше. Васко и дядо му бяха седнали под сянката на големия орех сред двора.

Старецът погледна внука си и го попита:

– Какво ще мислят за теб хората, когато си отидеш? Какво ще говорят тези след теб?

– Кое е най-доброто в случая? – попита Васко.

– Да те запомнят като човек, който е живял с вяра в Бога, – отговори дядото.

После поглади мустака си и продължи:

– Трябва да предадеш щафетата на истината, която води към вяра на следващото поколение.

– А ако си неженен или бездетен?

– Макар че не можете да я предадете на собствените си деца, предай я на нечии други. Възможностите са безгранични.

– Не съм се замислял до сега за тези неща, – призна си Васко.

Старецът се усмихна, потупа внука си по рамото и добави:

– Така че,….. предай я по-нататък.

Това бе странно общество.

На където и да се обърнеш, можеш да прочетеш:

„На първо място удоволствието“.

„Всичко е позволено, чувствайте се добре“.

– А вината? – някой плахо се обади.

– Това е забранена тема за разговор, – последва бърз отговор.

Хората трескаво бягаха от нея.

Как ли?

Давеха я в алкохол. Въвличаха я в различни удоволствия. Обвиняваха някой друг. Подтискаха я с умствена гимнастика. ….

Но каквото и да правеха не можеха да се отърват от вината.

Стигна се до там, че тя изби на дрехите им като голямо грозно петно.

Какъв ли не перилен препарат използваха, но колко и пъти да го пускаха в пералнята, петното си оставаше.

Ами сега?!

– Наистина ли няма нещо, с което да се премахне?

Това петно бе греха и вината на хората пред Бога.

Учените на това общество дълго си блъскаха главите над този проблем.

Посети ги дребно, мършаво и побеляло старче. То се почеса по главата и каза:

– Има изход от положението.

– Какво? Как? Казвай бързо, старче! – наскачаха веднага учените.

Старецът се усмихна и поясни:

– Грехът и вината могат единствено да се изличат чрез кръвта на Исус. Затова Бог ни е дал съвест с аларма за вина, която се задейства, когато грехът влезе. Тогава трябва да отидем при Исус Христос, за да бъдем очистени.