Posts Tagged ‘хора’

Гневът ни влияе физически

неделя, октомври 2nd, 2022

Хората започнаха да се вълнуват все по – малко от избори, съставяне на нов парламент и ново правителство. Техните грижи и проблеми от ежедневието им създаваха доста трудности.

Една група от млади мъже се вълнуваха от въпроси, които обсъждаха при всяко свое събиране.

Днес дебатът не бе по-различен. Всеки споделяше мнението си и знанията си по разглеждания въпрос.

– Все повече и повече научни и медицински изследователи откриват, че значителен брой сериозни заболявания, включително някои от най-смъртоносните, са хронични по природа, свързани с избора ни на живот и начина, по който мислим или обработваме емоциите си, – започна Никола доста настървено.

– Гневът със сигурност е една от негативните емоции, които са свързани с голямо разнообразие от заболявания, – потвърди Данчо.

– Бог не е създал човешкото тяло, за да поеме дългосрочен гняв, вдигна показалеца си нагоре Данаил, – Медицината поставя високия холестерол, тютюнопушенето и гнева на равно, когато става въпрос за тяхното разрушително влияние върху човешкия организъм. Жалкото е, че гневът има както незабавни, така и трайни ефекти.

– Освен това тялото произвежда прилив на адреналин, за да се справи с кризата, – продължи да разяснява Спас. – Това дава на човека по-голяма сила да се бори или да избяга възможно най-бързо от създалата се ситуация. Адреналинът може да бъде както приятел, така и враг.

– Когато гневът е потиснат, тялото продължава да произвежда адреналин в малки количества, за да се справи с възприетата опасност, която ума и сърцето показват, че съществува, – Антон подкрепи Спас. – С течение на времето постепенното натрупване на адреналин и други хормони в човешкото тяло го увреждат.

– Вместо да признаят гнева си, хората са склонни да приписват негативните физически симптоми на стреса, – поклати глава Пламен, – защото или не осъзнават, или отказват да признаят, че гневът е виновен.

Обади се и сладкодумния Хари, той намираше случаи, с които да потвърди казаното:

– Веднъж един лекар ми каза: „Изглежда една трета от моите пациенти са на лекарства за стомаха, една трета са на болкоуспокояващи, а останалите са на транквиланти“. Повечето от тях не биха имали нужда от тях, ако се справяха с емоционалните проблеми в живота си.

Настъпи тишина, всеки обмисляше чутото, а Хари разказа следния пример:

– Преди известно време, в края на църковна служба, един мъж излезе напред . Беше приведен и се подпираше бастун. Беше чул пастирът да говоря за отрицателните физически ефекти на гнева и каза: „Лекарите ми казаха, че инсултът ми е причинен от гняв. Във формата, в която съм днес, съм заради гнева. Пастирю, кажете на хората, че гневът може да им причини това, което стори на мен“.

– Нито един проблем и никакво количество гняв не си струва да се задържите, ако разрушава здравето ни, – заключи Здравко.

Той те чака

неделя, септември 18th, 2022

Антон израстна заобиколен от хора посветили живота си на Бога, но в училище той откри, че не всички християни се справят добре с някои въпроси свързани с християнството.

Веднъж, когато вече бе гимназист, в едно от междучасията се бе събрала малка група в столовата .

Младежите не обсъждаха музикални състави, футболни отбори или съвременната мода, а спореха по въпроса за предопределението.

Сякаш Бог бе предизвикал този дебат с цел, да се задълбочи срещата им с несътворения живот и светлината на Господа.

Никак не бе просто да се победят един друг и да покажат на останалите безумието на пътища им.

В християнския живот има безброй разсейвания, които заплашват да ни извадят от релси и да ни отвлекат от общението ни с Бог.

По време на спора Антон си спомни за един човек, който бе задал умишлено войнствен въпрос относно конкретно религиозно вярване. Той го бе поставил с цел единствено, за да предизвика дебат и дори полемика.

Друг тогава бе реагирал спонтанно:

– Нямам време да обсъждам това, моя Бог ме чака.

Да, беше грубо, но имаше нещо вярно в казаното.

Не си губете времето с празни дебати, които ви откъсват от общението с Божия Дух.

Човек може да има големи познания за християнската вяра и дори да ангажира други в името на Христос, аргументирайки се за определена позиция и вярвания, които са достойни за похвала и защита, но напълно да пропусне същността.

Бог те чака. Той копнее да общува с теб. Не пропилявай живота си в празни занимания. Не изпълвай дните си с религиозен шум или заетост, която изпълва главата ти и изпразва сърцето.

Приближавай се към Него, за да се приближи и Той към теб.

Аз имам пари

сряда, юни 29th, 2022

Теодор бе само на три години, но ходеше с майка си да разтоварва хранителни стоки от микробус за нуждаещите се в района.

Една неделя майка му каза:

– Днес няма да ходим, защото микробуса се е развалил.

– О, не, – възкликна с тревога малкият Теодор. – Как ще доставят храната на хората?

– Трябва да се съберат пари и да се купи нов микробус, – обясни майка му.

Теодор се усмихна:

– Аз имам пари.

Той излезе от стаята си и след малко донесе пластмасов буркан пълен с монети. Богатството на Теодор бе около 30 лева.

Въпреки, че малчугана нямаше много, Бог събра жертвеното му приношение с даренията от други хора. И така бе осигурен нов микробус, който обслужваше района.

Малка сума, предложена щедро, винаги е повече от достатъчна, когато се постави в Божите ръце.

Когато се фокусираме върху това, което нямаме, рискуваме да пропуснем да гледаме как Бог прави велики неща с това, което имаме.

Не знам

вторник, юни 28th, 2022

Петрана бе преместена в десетия си приемен дом. Тя бе неспокойно момиче и трудно се задържаше при поредните си родители.

Един ден Петрана попита учителя си:

– Ако повечето хора в обществото не вярваха в Бог, щяха ли хората все още да вярват в Бог?

Според Петрана хората вярват в Бог поради социални норми, а не поради истинска, лична вяра.

– Не знам, – призна учителят.

Откровеността на този човек накара Петрана да задава повече въпроси относно вярата и да търси Баща, когото винаги е искала.

Тя нямаше да намери този баща в следващия си приемен дом, където хората твърдяха, че са християни, а действаха насилствено.

– Изглеждаше, че християнството и разговорите за Исус са маски, които хората носят, за да скрият греха си, – казваше Петрана. – Аз не искам маска. Искам да бъда обичана такава, каквато съм.

В 13-ия си приемен дом Петрана намери търпение, доброта и искрена грижа. Нейната самотна приемна майка я заведе в здрава църква и направи лични жертви в името на новата си дъщеря.

– Спасението ми не се случи в един велик момент, а чрез малки чудеса, които постепенно разсееха везните на скептицизма, – споделяше по-късна Петрана. – Видях Бог по-ясно. Колкото повече време прекарвах сред хора, които преследваха благочестието, разбирах коя съм в Христос въпреки това, което бях направил и какво ми беше направено. Бащата, когото винаги съм искал, се оказа Бащата, който винаги е бил там, Бащата, който ми се разкри в един миг.

Бъдете нащрек

сряда, юни 22nd, 2022

Вечерта бе прохладна. Хората бяха насядали край огъня, а бай Атанас разказваше поредната си история:

– Ранните индианци са били едни от най-добрите ловци. Те имали търпение, мъдрост, много добре познавали природата и уважавали своето мястото в нея.

– Интересно как са ловували? – прекъсна разказа нетърпеливия Асен.

– Когато ловували биволи в Големите равнини, – продължи да разказва бай Атанас, – ловците се покривали с биволски кожи и внимателно се приближавали до стадото, на практика били незабележими. С лекота и умение ловците убивали десетки биволи.

– А другите не са ли ги усетили? – попита Румен.

– Ей, много бързате, – засмя се бай Атанас. – Когато стадото най-накрая разбирало, че има атаката, биволите започвали да се блъскат, но по това време ловците се били оттеглили на безопасно място. След като стадото напуснело терена, ловци се връщали, за да приберат убитото си.

– Брей, – възхити се Тошо, – колко ловки и мъдри са били.

– Днес имаме дума за този вид инфилтрация и се нарича десенсибилизация, – додаде наперено Теодор.

– Ти се с твоите завъртяни думи, – скастри го Румен. – Не можеш ли да го кажеш по-ясно?

– Когато хората са чувствителни към нещо, – започна да обяснява Теодор, – те остро осъзнават какво се случва около тях физически, емоционално, умствено и духовно. Следователно, когато загубим чувствителност, ние ставаме тъпи към това, което някога е привлякло вниманието ни.

Огънят догаряше, но никой не хвърля дърво в него. Всеки се бе умълчал и вглъбил в себе си.

Вероятно днес много от нас могат да бъдат хванати да дремят, без да обръщат внимание на звънците и свирките около нас.

Живеем в общество, в което сме заобиколени от гордост, завист, измама, разделение, егоизъм и много други злини.

Като Божи народ ние сме призовани да бъдем нащрек. Нека днес е нашият зов за събуждане.