Колко различни писалки са на разположение в момента! Още повече са идеите за тяхното подобрение! От най-скъпите до такива сканиращи цвета, които са още в разработка.
Лондонската компания Lix е създала почти вълшебна писалка, която може да пише в пространството. Сега вече не се нуждаем от хартия.
3D писалката по нищо не се отличава от обикновената, но вътре в нея вместо мастило има пластмаса, която се нагрява до 150 градуса. Когата пластмасата напусне писалката, тя се втвърдява мигновенно, което ви дава възможност да създадете стабилна структура.
Но колко пластмаса може да пусне тази писалка за един път? Оказва се, че са само 10 сантиметра, за около 2 минути рисуване. Така че ще трабва да бъдем търпеливи и постоянно да запълваме писалката с пластмаса. Нали „Красотата изискава жертви“.
Тази писалка има способността да се свърже с USB-порт.
Ако сте достатъчно търпеливи, можете да пресъздадете и най-необичайни идеи от главата си в реалността. Няма граници за изкуството.

Една млада жена се прибирала от работа. Без да иска задрала калника на колата в бронята на друга кола.
През сълзи започнала да обяснява на другия шофьор участник в произшествието:
– Това е нова кола. Купихме я преди няколко дни. Сега какво ще кажа на мъжа си?
Шофьорът на другата кола ѝ съчувствал, но казал:
– Трябва да обменим номерата на колите и номерата на свидетелствата ни за шофиране.
Когато младата жена извадила големия кафяв плик с документите, изпаднал един лист хартия.
На него с уверен мъжки почерк били написани няколко думи: „В случай на пътно-транспортно произшествие … помни, мила, аз обичам теб, а не колата“.

Библиотеката е мястото, където отиваме за книги и други информационни материали на хартия. Но в щата Юта библиотечните ресурси са достъпни с едно кликва на мишката или докосване на екран, на какво да е място и независимо от времето.
„Това е един напълно нов подход към обучението и извличане на информация. До сега ние считахме библиотеката като вратата към знанието за света. Но това е портал,..“ – казва библиотекарката Дона Морис.
През последните години популярността на аудио и електронни книги, заедно с други цифрови материали непрекъснато се увеличава, което води до промени и в библиотеките.
През 2011 г. библиотеката на Юта предлага общо 111 670  електронни и аудио книги. До 2013 г. този брой ще нарасне до 1 милион.
С течение на времето, електронните книги бързо ще се превърнат в предпочитан формат за хора, които търсят информация. Дигиталната революция в Юта важи и за училищните библиотеки и детските книжки. Мобилно приложение FarFaria позволява на потребителите свободен достъп до една от книгите всеки ден.

Британският архитект Томас Корбасон е разработил проект за изграждане на небостъргач от боклук. Сградата ще се състои от рециклирана пластмаса и хартия, и ще генерира собствена електрическа енергия.
Сглобяеми тръби ще бъдат прикрепени към външната част на фасадата. За да се улесни работата на строителите, тръбите се начупват и нарязват. Стенните панели ще бъдат направени от пластмаса, стъкло и хартия. Този боклук ще се преработва в малък завод, който ще бъде разположен в този небостъргач.
Само на първите 20 етажа ще има офиси, боклука за по-нататъшното строителство ще бъдат взети от тях. Според изчисленията на архитектите, за да завърши изграждането на небостъргача от собствения му боклук се изисква точно една година.
В кухите тръби архитектите предлагат да се вградят вятърни турбини, за да се снабди зданието с електрическа енергия. Полупрозрачната фасада ще бъде запълнена с интериор, който има естествена светлина, защитаваща от прекомерната слънчева светлина. В офисните помещения на небостъргача ще бъдат разположени конферентни зали, кафене, магазини, фитнес центрове, ресторанти и други.

Тя беше едва на три годинки, когато разбра, че единият ѝ крак е по-къс и по-слабо развит от другия. Често питаше:

– От къде се е появило това? Защо другите деца го нямат?

Един ден баща ѝ каза:

– За всичко, което ти е отнето, ти се дава нещо ценно.

Това ценно нещо за нея беше любовта. Тя бе лъскавата опаковка, гланцовата хартия и копринената панделка, с които порасналото вече момиченце опаковаше нежелания паралич.

Любовта беше нейната утешителна награда. И хората около нея ѝ я даряваха щедро. Отначало тяхната любов я предпазваше да не обръща много внимание на недъга си, а по-късно стана щит срещи неприятните изживявания, с които се сблъскваше.

Така тя не изпита разочарование, когато разбра, че паралича не е дар, а болест, която я е осакатила. Не страдаше, когато се оглеждаше в огледалото и не изпитваше огорчение, когато ѝ казваха:

– Имаш много красиво лице, но кракът ти ….

Тя страдаше само, когато съзираше тъга в очите на майка си.

Любовта във всичките ѝ проявления като грижа, привързаност, нежност, сигурност, удобство и красота, с които околните я обграждаха в дома ѝ, я бранеха от всякакви болести и страдания.