Малцина от нас са се замисляли колко човек е готов да плати за алкохол. Не всеки би платил милиони за него.
Украсени с диаманти, проектирани от известни хора, инкрустирани с кристали, бутилките са издържали в продължение на много години. Тези напитки заслужават да бъдат едни от най-скъпите в света.
Ето и представител на една от тях.
Текила Pasion Azteca и Platinum ликьор в бутилка от компанията Tequils Ley.925
Бутилката на това питие е гравирана от мексикански художник Alejandro Gomez Oropeza. С този размер и формата на мида са пуснти само 33 парчета.
Напитката е счупила рекорда за най-скъпото питие. Текилата в тези бутилки издържа от 5 до 10 години. Прави се в засекретена провинция на Мексико.
Едно нещо е сигурно, че тя никога няма да бъде опитана, тъй като това ще доведе до намаляване на цената ѝ.
Бутилката направена от платина и бяло злато и е била продадена от компанията Tequils Ley.925 на частен колекционер в Мексико Сити през 2006 г. за 225 000 долара. Напитката в нея е направена от синьо агаве и ще издържи 6 години.

Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.

Учени от Оксфордския университет открили, че салатите под формата на произведения на изкуството са по-вкусни от направените по обичайния начин.
В изследването са взели участие 60 човека. Те трябвало да опитат три салати направени от едни и същи продукти: небрежно сложени, подредени или оформени като абстрактна картина на Василий Кандитски.
Салатите били направени от гъби и зеленчуци – броколи, цикория, чушки, карфиол и грах. Осолени и подправени със сок от свекло и моркови, зехтин и масло от пеперони. Участниците признали, че „салата Кандински“ е по-вкусна от другите и отбелязали, че биха могли да платят за нея в ресторанта, два пъти повече.
Според учените, този експеримент доказва, че всички човешки чувства се свързват и подхождат към храната като към произведение на изкуството, това наистина ги прави по-вкусни, според мярката на човешкото възприятие.

Вместо вредните пластмасови бутилки идват такива направени от водорасли. Освен това, новия тип бутилки могат да се ядат.
Бутилката Ooho, предназначена за вода е създадена на основата на водорасли. Тази разрботка са направили трима лондонски дизайнера.
Що се касае за екологичността и възможноста да се изяде, можем да кажем, че Ooho е обезпечена от една специалана компонента структурата, на която още от 1946 г. е известна в научния свят като Sphereification.
Ooho представлява двоен желатинов балон, при производството, на който се използват калциев хлорид, водорасли и алгинат на натрия. Всички тези съставки се явяват като популярни хранителни добавки,  слагащи се в храната. Те са биолоразложими.
Разходите за производство на една бутилка е два цента. Бутилката е получила награда на изложението по индустриалния дизайн Lexus Design Award 2014. Планира се тази бутилка ще бъде пусната в продажба по-късно тази година.
Трябва да отбележим, че  в света ежегодно се произвежда 50 милиарда пластмасови бутилки, които почти не се рециклират. Те се състоят от вредни вещества.
Бутилката Ooho по форма напомня на капка, тя е хигиенична, здрава, бързоразтворима и годна за консумация.